АКТУАЛНИ ТЕОРИИ ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА. КЕЙНСИАНСКА И МОНЕТАРНА КОНЦИПЦИЯ ЗА ПАРИТЕ

В областта на теорията за парите Кейнс се отказва от приемането на скоростта на парите като постоянна величина и обосновава теорията за Т^то на парите. Това е теорията за “предпочитанието към ликвидности”, основана на три мотива:

• транзакционен – т.е. Т^то на парите зависи от обема на транзакициите;

• осигурителен – т.е. субектите държат пари и за осигуряване срещу непредвидени плащания;

• спекулативен – т.е. икономическите субекти се интересуват не само от дохода, но и от риска от поддържането на определен актив.

Кейнсианската доктрина не може да осигури безкризисно развитието на икономиката. Подходите й не премахват инфлацията, безработицата и икономическите смущения.

М. Фридмън си остава най-изтъкнатият представител на американския неолиберализъм. И прокарва идеите на монетаризма. В монетариската доктрина всичко е подчинено на една основна цел – налагането на парите и паричната политика като решаващо и най-ефикасно средство за ръководене на пазарното стопанство. Реализирането й обаче не може да се осъществи без осигуряване на всички условия на икономическа и политическа свобода и без ограничаване на държавното присъствие в икономиката.

Теоретическият фундамент, върху който се разгръща и популяризира съвременният монетаризъм се състой от няколко основни постановки за политическа икономия. А те са:

1. Монетарните идеи се развиват на базата на основните постулати на икономическия либерализъм за икономика без държава, за доминираща роля на частния сектор и пазарната конкуренция.

2. Фридманския монетаризъм абсолютизира ролята на индивида и неговото поведение при изготвянето на икономическите решения. Така “патентова” като необходима съставка и някои елементи на австрийската субективна школа.

3. В обкръжението на несигурност, което е типично за пазарната икономика, монетаризмът включва в своите теоретични постановки и някои от законите на теорията на вероятностите.

Теория на паричното търсене и предлагане

М. Фридмън и монетаристите сочат парите като фактор №1 на икономическото развитие. Основа на разсъжденията на М. Фридмън е постановката за количествената теория за парите, че количеството на средствата за обръщение определя равнището на стоковите цени.

1. Търсене на пари

М. Фридмън представя три важни аспекта на Търсенето на пари:

• богатството и неговите съставки;

• оценката на богатството;

• факторите, от които зависи търсенето на пари.

Според М. Фридмън три са основните фактори, от които зависи търсенето на пари:

1. Тоталното богатство и желанието на собственика да поддържа такава структура на влизащите в него активи, която да му носи максимална изгода.

2. Цената и доходът от съответната форма на богатство.

3. Вкусът и предпочитанията на единиците, притежаващи богатство.

М. Фридмън поставя и друг въпрос – за потреблението на парите и ролята на банките в този процес. Той смята, че намесата на банките във взаимоотношенията между променливите форми и индивидуалните притежатели, не изменя съществено анализа на търсенето на пари, но само ако номиналния размер на потреблението на пари е строго фиксиран и се съобразява със състоянието на търсенето.

Материала е изпратен от: Родинка Христова




Изтегли материала