АКТУАЛНИ ТЕОРИИ ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА. КЕЙНСИАНСКА И МОНЕТАРНА КОНЦИПЦИЯ ЗА ПАРИТЕ
В областта на теорията за парите Кейнс се отказва от приемането на скоростта на парите като постоянна величина и обосновава теорията за Тто на парите. Това е теорията за “предпочитанието към ликвидности”, основана на три мотива:
-
транзакционен – т.е. Тто на парите зависи от обема на транзакициите;
-
осигурителен – т.е. субектите държат пари и за осигуряване срещу непредвидени плащания;
-
спекулативен – т.е. икономическите субекти се интересуват не само от дохода, но и от риска от поддържането на определен актив.
Кейнсианската доктрина не може да осигури безкризисно развитието на икономиката. Подходите й не премахват инфлацията, безработицата и икономическите смущения.
М. Фридмън си остава най-изтъкнатият представител на американския неолиберализъм. И прокарва идеите на монетаризма. В монетариската доктрина всичко е подчинено на една основна цел – налагането на парите и паричната политика като решаващо и най-ефикасно средство за ръководене на пазарното стопанство. Реализирането й обаче не може да се осъществи без осигуряване на всички условия на икономическа и политическа свобода и без ограничаване на държавното присъствие в икономиката.
Теоретическият фундамент, върху който се разгръща и популяризира съвременният монетаризъм се състой от няколко основни постановки за политическа икономия. А те са:
-
Монетарните идеи се развиват на базата на основните постулати на икономическия либерализъм за икономика без държава, за доминираща роля на частния сектор и пазарната конкуренция.
-
Фридманския монетаризъм абсолютизира ролята на индивида и неговото поведение при изготвянето на икономическите решения. Така “патентова” като необходима съставка и някои елементи на австрийската субективна школа.
-
В обкръжението на несигурност, което е типично за пазарната икономика, монетаризмът включва в своите теоретични постановки и някои от законите на теорията на вероятностите.
Теория на паричното търсене и предлагане
М. Фридмън и монетаристите сочат парите като фактор №1 на икономическото развитие. Основа на разсъжденията на М. Фридмън е постановката за количествената теория за парите, че количеството на средствата за обръщение определя равнището на стоковите цени.
-
Търсене на пари
М. Фридмън представя три важни аспекта на Търсенето на пари:
-
богатството и неговите съставки;
-
оценката на богатството;
-
факторите, от които зависи търсенето на пари.
Според М. Фридмън три са основните фактори, от които зависи търсенето на пари:
-
Тоталното богатство и желанието на собственика да поддържа такава структура на влизащите в него активи, която да му носи максимална изгода.
-
Цената и доходът от съответната форма на богатство.
-
Вкусът и предпочитанията на единиците, притежаващи богатство.
М. Фридмън поставя и друг въпрос – за потреблението на парите и ролята на банките в този процес. Той смята, че намесата на банките във взаимоотношенията между променливите форми и индивидуалните притежатели, не изменя съществено анализа на търсенето на пари, но само ако номиналния размер на потреблението на пари е строго фиксиран и се съобразява със състоянието на търсенето.
Материала е изпратен от: Родинка Христова
Изтегли материала