Пон, 22- ри Април
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Финанси и борси

Банковото дело във фокуса на законодателството


Банковото дело във фокуса на законодателството

На фона на столетната еволюция и традициите в паричната търговия, публичното право демонстрира своите интереси към банките твърде късно. Обяснението на този факт се дължи на много причини – две от тях, обаче, са особено показателни. От една страна държавата „закъснява” със своята трансформация от „нощен пазач” в модерна социална организация, имаща необходимите компетенции и подходящия инструментариум, за да постави съответни рамкови условия пред развитието на икономиката и отделните предприемачества в частност. Втората причина следва да се търси в специфичния характер на банкерството. Акумулирането и управлението на чужда собственост, материализирана в и посредством парите, както видяхме, е твърде деликатна дейност. От началото на 80-те години палитрата на банковите услуги се обогати с т.нар. балансовонеутрални сделки, при които се използват съвършено нови финансови инструменти. Стана ясно, че „привързването” на дефиницията за „банка” и регулирането на банковата дейност само към традиционните сделки, осъществявани по различни лихвени проценти, е вече крайно недостатъчно.

Още по-рано през 60-те и 70-те год. пък се постави началото на една друга тенденция, а именно инвазията на чуждестранни банки, търсещи свободни и по-спокойни пазарни сегменти извън своите страни. И така съвсем закономерно и логично във всяко национално банково законодателство се визира един комплекс от норми, които притежават контролна и регулираща природа. Условно този комплекс е изграден от две нива:

  • норми, отнасящи се до разрешението за упражняване на банкова дейност

  • норми, регулиращи самата дейност

Първата група, т.е. нормите, установяващи кой има право да извършва банкови сделки, би могла да се нарече системата на „чисто производствените правила”. Те създават фундамента на банковото законодателство и от друга историческа гледна точка-предхождат втората група регулативи - тези, които регламентират вида и начина за осъществяване на банковите сделки. Последните, пък, биват обособявани също на две равнища – норми, характеризиращи рамките на общите условия за извършване на банкови сделки и управление на банковия институт и финални законови норми. Целите, които законодателят преследва с формулирането на едно или друго предписание, са повече от ясни – създаване на безконфликтна правна среда за упражняване на банкова дейност. В банковите закони на всяка страна прозира стремежът – да се постигне най-добро прецизиране на правната материя, с която „се обличат” стопанските реалности. Ето защо законодателят определя най-вече две групи регулиращи мерки, които могат да гарантират ползата от функционирането на банките и банковата система. Това са:

  • мерки за пряко регулиране

  • мерки за косвено регулиране

Директното регулиране се представлява от съвкупността на ония норми, които засягат непосредствено структурната и процесна организация на една банка и нейното управление. Обратно – при индиректното регулиране се преследва една по-ясно изразена защитна цел. Защитната мисия на банковото законодателство би могла да се осветлява от различни позиции. Според едни автори става дума за защита сигурността на банките на цялата банкова система от една страна, и осигуряване на ефективен паричен и ценови контрол, от друга. Други добавят към това защитата на кредиторите и осигуряване на доверие към способността на банките да се рефинансират. Нещо повече, те обвързват постигането на всяка от тези цели с конкретни предписания на банковите закони:


Материала е изпратен от: Нела Христова




Изтегли материала