Събота, 19- ти Окт.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Биология

Биосинтеза на ДНК (репликация)







Репликация на едноверижни кръгови геноми

Геномите на някои фаги (като едноверижните филаментозни фаги (М13), представляват едноверижни кръгови молекули ДНК. След инфекцията на бактериалните клетки с такива фаги техните геноми (+ ДНК-вериги) преминават в двойноверижна репликативна форма (+/-), означавана като RF-форма (replicative form). Това се извършва като едноверижната фагова ДНК се покрива веднага след навлизането си в клетката с SSB-белтъци, освен в малък участък където се синтезира РНК-праймер, необходим за започване на синтезата. Репликацията протича по описания вече механизъм с участието на ДНК-полимераза III, която извършва елонгацията на новосинтезираната верига, ДНК-полимераза I, която отстранява рибонуклеотидите от праймера и завършва синтезата, и лигаза, която формира ковалентната връзка между двата края на новосинтезираната молекула.





















Всички репликативни форми на едноверижните ДНК-фаги използват механизма на въртящото се колело, както за намножаване на самите себе си, така и за синтезата на (+)-веригите на фаговото потомство, което ще се опакова в новите фагови частици. Този процес е най-добре изучен при фага Х174 (“фита хикс” 174). Този фаг кодира белтък (белтък А), извършващ едноверижното скъсване в областта ori, което е необходимо за да започне репликация по механизма на въртящото се колело. В този случай скъсването се извършва в (+)-веригата на репликативната форма. Особеното е, че белтък А остава свързан през цялото време с освободения 5’-край на тази верига. При синтезата на водещата верига (съответно също (+)-верига) върху (-)-веригата, скъсаната родителска верига се измества от новосинтезираната и се покрива с SSB-белтъци, без обаче да се реплицира. Фактически, в случая се извършват многократни цикли на синтез само на (+)-веригата. Другата особеност е, че белтък А, освен че се свързва с 5’-края на старата (+)-верига, се асоциира и с реплизомата, която синтезира новите (+)-вериги “обикаляйки” около (-)-веригата. По този начин белтък А е ковалентно свързан и с първото ново (+) копие на фаговата ДНК, което е субстрат на реплизомата. Така, когато комплексът между реплизомата и белтък А достигне до 3’-края на старата (+)-верига, белтък А извършва ново скъсване като се отделя от стария 5’-край, свързва се с новоосвободения 5’-край на новосинтезираната верига и в същото време свързва 5’- и 3’-края на първия едноверижен фагов геном (този геном не съдържа новосинтезирана ДНК, а всъщност представлява старата (+)-верига снета от RF-формата). С помощта на този механизъм се образуват много едноверижни фагови геноми, които или се опаковат в зрели фагови частици или се превръщат в двойноверижна репликативна форма.


Материала е изпратен от: Радка Стаматова




Изтегли материала