Неделя, 31- ви Май
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / География

Бургаска област


Географско положение и териториален обхват


Бургаска област заема Югоизточна България и обхваща 13 % от територията на страната. На изток областта има широк излаз на Черно море. Това обстоятелство оказва силно влияние върху стопанската структура и териториалното обособяване на областта. Връзката на черно море с потоците Босфора и Дарданелите благоприятства нейното транспортно-географско положение. Източната граница е предпоставка за развитието на пристанищното дело, риболова, туризма, външната търговия, за съсредоточаване на производствените мощности и отрасли, разчитащи на вносни суровини.

Северната граница на областта минава по Източна Стара планина. Чрез ниските и удобни старопланински проходи /Върбишки, Ришки/ се осъществява връзката на областта с Варненска и Русенска област.

Бургаска област е широко отворена и на запад към вътрешността на страната, като поддържа оживени икономически връзки с Горнотракийската низина и Родопите и промишлената агломерация София-Перник. Южната граница на областта съвпада с държавната граница на България с Турция. Тази граница има все още ограничено стопанско значение.

През територията на областта преминават, важни шосейни и жп трасета:

София-Пловдив-Бургас; София-Казанлък-Бургас; панорамния път от Констанца-Варна-Бургас-Малко Търново Истанбул.

Областта заема 147 252 км2 площ, или 13% от територията на страната


Природен комплекс

Релефът е разнообразен, тъй като от север на юг се редуват части от Стара планина и Задбалканските полета, Бургаската низина, Среднотунджанската низина и Сакарско-Странджанската хълмиста и нископланинска подобласт. Върху стопанското развитие на областта оказват най-силно въздействие Бургаска и Тунджанската низина. Равнинно-хълмистия релеф благоприятства развитието на железопътния, автомобилния и тръбопроводния транспорт, механизацията на земеделието, изграждането на големи напоителни системи и развитието на селищната мрежа.


Материала е изпратен от: Милка Денева




Изтегли материала