ДАНЪЧНА СИСТЕМА И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА
Данъчна система – елемент от финансовата система и в частност приходната система, като се състои от:
Прилаганите данъци, в това число техните елементи
Организацията на данъчното облагане, а именно начините на облагане, начините на събиране на данъците, отчитане и контрол
Данъчна администрация. Тя бива:
Според броя на прилаганите данъци: монистична и плуралистична. Автор на идеята за прилагане на един единствен данък е Ричард Глойс през 14 век, а също така физиократите. Имало е неуспешни опити за въвеждането и от например Хенрих ІІІ, но разточителната военна политика довела до въвеждането и на други данъци
Според видовете данъци, които преобладават – подоходна и потребителска. Подоходната данъчна система е данъчна система, в която имат основна тежест данъците върху личните и корпоративните доходи. Потребителската е тази, в която основна тежест имат данъците върху разходите (оборотни данъци).
Според начина на възникване на данъците – историческа и рационална. При историческата отделните данъци възникват спонтанно, обикновено с цел финансиране на конкретни разходи.определя се още като хаос от данъци, тъй като действието на всеки един данък не е съобразено с с останалите и не се държи сметка за общата данъчна тежест. Рационалната е тази, при която действието на отделните данъци е съгласувано предвид реализирането на поставяните финансови цели и задачи. На тази данъчна система от Кейнсиянски позиции се гледа като на съзнателно изграден и целенасочен регулатор на икономиката. При съвременните плуралистично-рационални данъчни системи мястото и ролята на отделните данъци е различно. От тази гледна точка данъците се разграничават на данъци център и второспетенни данъци, като критериите за разграничаване могат да бъдат, както предвид фискалното им значение, така и предвид възможностите за социално-икономическо въздействие.