Данъкът в системата на държавните приходи

ДАНЪКЪТ В СИСТЕМАТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ПРИХОДИ

1. Източници и методи за набиране на държавни приходи – източникът на средства за държавния бюджет е обектът или мястото, от където се взимат ресурсите и се предоставят на разположение на държавната хазна. Източниците се разграничават на две основни групи:

   1. Вътрешни – отнасят се БВП, БНП и националното богатство на съответната страна. Националното богатство е второстепенен източник на средства за държавната хазна. То е съвкупност от блага, собственост, както на частното, така и на държавното стопанство. Включва минералните ресурси, природните ресурси, човешкия фактор. Основни методи за използването му като източник на приходи са например национализацията, концесията, а при изключителни ситуации – реквизициите (принудително изземване на частната собственост), репарации и контрибуции по време на война, използване на международния валутен резерв

   2. Външни – отнасяме БВП, БНП и националното богатство на чужди държави. Най-често срещания начин за използване на външните източници е чрез държавните заеми. Освен тях може да се използва износа и влагането на капитал в други страни, от които се получават печалби, дивиденти, лихви.

Методите за набиране на държавни приходи са конкретизираните техники, начини и инструменти, чрез които средствата се вземат от своя източник и се предават на разположение на държавния бюджет. От своя страна методите се систематизират в три групи:

• Данъчен метод – основна тежест за бюджета (около 80%). Форми на данъчния метод са отделните прилагани данъци например ДДС, акцизи, ДОДФЛ, данък върху корпоративната печалба и други.

• Данъкоподобни (квазиданъчнии) – такси, патенти, лихви, глоби, конфискации, приноси и самооблагане, реквизиции, репарации, контрибуции

Материала е изпратен от: Симеон Николов




Изтегли материала