ДЖОВАНИ БОКАЧО - „ДЕКАМЕРОН” ЛЮБОВТА - „СВЯТО” ИЗКУШЕНИЕ ЗА ПЛЪТТА И „ГРЕХОВНА” СЪБЛАЗЪН ЗА ДУХА
Любовта е художествен проблем, който вълнува и творческата мисъл на Джовани Бокачо. Естественото проявление на чувствата е същностен белег за новата ренесансова същност на човека. Усещането за вътрешна свобода намира израз и в света на емоциите. Често те са импулсивни и поривни. Особено В кризисни моменти, когато човекът се разделя мислено с живота, желанието за чувствени наслади расте. Радостта от преживяното получава особена стойност, а единствен начин душата да се докосне до спомена е живият разказ за онзи красив миг на любовна наслада, в който човекът открива ада и рая на своята душа. Разказвачът се превъплъщава в сюжетните детайли, те се изпълват с живот и пред читателя оживяват незабравими сцени от произведението на Джовани Бокачо - „Декамерон”.
През 1348 г. във Флоренция върлува чума. Страх сковава човешките души. Депресивното състояние на всеобща масова психоза Джовани Бокачо използва като своеобразна психологична мотивация за повествователното действие на своите герои. Те напускат Флоренция и уединени в извънградска вила, се опитват да забравят ужаса, който преживяват техните съграждани, спомняйки си красиви и интересни дни от близкото безоблачно минало. Това са всъщност седем девойки и трима младежи от видни патрициански фамилии. В продължение на десет дни всеки от тях разказва по една интересна случка, определена в жанрово отношение като новела. Общият брой на интерпретираните от Бокачо новели в „Декамерон” е сто. Оттам и самото заглавие на творбата - „десетдневник”, което идва от гръцки език, т.е. „декамерон”.
Първоизточниците за написване на творбата са различни. Откриват се елементи на френско фаблио, източни легенди и колоритни разкази от живота на Флоренция, отдавна превърнати в приказни легенди и предания. Но художествената идея, веднъж родила се в съзнанието на твореца, има свое вътрешно развитие. Отразява динамиката и естествения ритъм на живот с цялата пищност и колоритност на нравите през онази далечна епоха, в която живее Джовани Бокачо. Той непринудено разказва за всичко заобикалящо го. Не крие пикантни подробности от чувствените намерения и желания на своите герои. Смехът пречиства душата. Кошмарните изживявания от досега с чумата остават встрани. Човекът се ражда отново - цялостен и пълнокръвно отдаден на живота и неговите изкушения.
Героите на Бокачо в „Декамерон” са представители на различни обществени слоеве: граждани, селяни, търговци, занаятчии, крадци, проститутки, епископи и монаси. Картината е пъстра и многолика. Всички герои, независимо от социалното положение, художествено въплъщават виталната природа на ренесансовата епоха. Те са хора от плът и кръв - ярки и оригинални като характери. Всеки със своя човешка индивидуалност.
Любовта е водеща тема в голяма част от новелите. Но това свято чувство, почти забранено от църквата през Средновековието, е интерпретирано от нов, неочакван ракурс. Жената е равноправен участник в любовния диалог. Понякога дори има водеща роля. Смешни и жалки са средновековните предразсъдъци за „поясите на целомъдрието”, които с изискана ирония отхвърля Бокачо. Други са нравите, друго е и любовното преживяване.
Авторът на „Декамерон” търси хуманно обяснение на естественото, наложено от природата, равноправие между мъжа и жената. Хармоничният съюз между духа и плътта предполага активна равнопоставеност на мъжката и женската виталност в пълноценното изживяване на любовното чувство. Династичните и кастови предразсъдъци, наследени от Средновековието, лишават жената от свобода на любовния избор. Тя е част от света на интимното, но по-скоро като обект за притежание от страна на мъжа. Нейната чувствена природа е потисната, а самата жена - съзнателно изолирана от обществения живот.
Материала е изпратен от: Елена
Изтегли материала