Събота, 7- ми Декември
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Български език и Литература Други

Днешният българин вече не е унизен


Да се “пренапише” историята – да използвам все пак този неудачен израз, който ни го подари “историкът” Гоце Първанов – всъщност означава да се приложат към миналото и историята други гледни точки, други ценности и друг, по-трезв, освободен от психологически и други ограничения и наслоявания научен подход. Ние непрекъснато се променяме, как тогава нашите възгледи и ценностите ни да не се менят, да си остават все същите?! В историческата наука пък, подобно на философската или психологическата наука, няма и не може да има “общозадължителен” начин на тълкуване, на възприятие, на описание и на реконструкция, а допускането му означава ликвидиране на свободата на научните търсения. Както правим историята си всеки ден, така и динамиката на нашето съзнание води до това, че ние всеки ден, променяйки се, променяме и своите възгледи, в това чисто и по отношение на миналото, да не говорим за настоящето. Както не можем да мислим еднакво, така и не можем да възприемаме и миналото на народа си по един и същ казионен, “общонационален” или “държавен” начин. Това последното е характерно за тоталитарните, моноидеологични, комунистически и национал-социалистически държави, в които няма и не може да има плурализъм и свобода. Но ето че в наше време той възкръсва в страни като путинова Русия, а, както виждаме, уви, и в гоцева България.

Истинската наука не изпълнява “държавни поръчки”, нито пък обслужва “националната идеология”, а тя си има свои, вътрешни критерии за научност, аргументация и изследване, които показват ефективността и резултатността си само в свободните научни дискусии. Забраната на такива дискусии уж в името на “най-светъл национален идеал” е убиване на свободата и опит за налагане на политически диктат над мисълта. Това в 21 век не може да бъде допуснато, особено пък в страна, член на Европейския съюз. Ето че Гоце Първанов и други такива като него, демонстриращи без особено замисляне своята причастност към вехти, анахронични социални практики, с това само показват абсурдността си, своята ненужност, отдадеността си на толкова обречените опити да се съпротивляват на неудържимите кълнове на новото. На едно ново и свободно съзнание, гледащо непредубедено и трезво не само върху историята, но и особоне върху случващото се ето сега, пред очите ни.




Материала е изпратен от: Димитър Тодоров




Изтегли материала