Фактори на рентабилността и източници на данни за нейното анализиране.

В условията на преход към пазарна икономика проблемът за рентабилността, т.е. за състоятелността, придобива още по-голяма актуалност. Това е така, защото рентабилността е основен показател, наричан показател №1 в икон. дейност на всяко предприятие. Посредством рентабилността се изразява ефективността от работата на предприятието, определена на базата на неговия фин. резултат. Рентабилността изразява цената, с която е получена печалбата, което най-често става като се съпоставят резултатите от стоп. дейност с осъществените за тази дейност разходи. Или рентабилността изразява най-често отношението ефект/разходи. Сравняването на икон.резултат между две фирми чрез показателя печалба е немислимо и неудачно, но на базата на показателя рентабилност това сравнение е задължително.

В икон. теория и практика преобладава схващането, че най-подходящ като показател за рентабилност е този, получен на базата на постигнатия фин. резултат (печалба) и функциониращия капитал (капиталов ресурс) на фирмата.

Върху рентабилността оказват влияние най-вече следните фактори:

печалбата – най-силно влияние. Затова при изчисляването на различните видове рентабилност печалбата се поставя винаги в числителя;

величината на приходите от основната и допълнителната дейност – рентабилност на база приходи;

разходите – рентабилността изчислена на база разходите е един от основните измерители за цената на печалбата, защото при този вариант се извършва пряко съпоставяне на фин. резултат с направените за него разходи;

влиянието на капитала и неговите разновидности (главно като собствен и привлечен капитал);

използването по целево предназначение на ДА и КА;

рационалното използване на работната сила в предприятието и разходите, които се осъществяват за тази работна сила.

Целта на анализа на рентабилността е разкриването на начини и средства за нейното подобряване и по такъв начин за повишаване на ефективността на предприятието. За извършването на анализа на рентабилността е целесъобразно да бъдат използвани следните аналитични способи:

сравнителен способ – използва се на фазата на сравнителния анализ на рентабилността;

способ на верижните замествания – на фазата на факторния анализ на рентабилността;

способ на детайлизацията – използва се при детайлното определяне влиянието на факторите върху рентабилността;

индексния способ и способа на динамичните редове – използва се при изследване динамиката на изменението на рентабилността.

Основните информационни източници на данни за извършване на анализа на рентабилността са следните:

Анализ на рентабилността с обобщени (интегрални) показатели.

Чрез обобщаващите показатели за анализ на рентабилността се цели да се констатира най-напред в обобщен вид доколко правилно е провеждана фирмената политика за увеличаване на фин. стабилност, на фин. мощ и ефективност на предприятието. Анализът на рентабилността в този аспект може да бъде организиран на базата на няколко типа обобщаващи показатели и модели. Най-популярните такива показатели за анализ и обобщена оценка за рентабилността на предприятието са следните:

1) показател за обща (брутна) рентабилност на продажбите – този показател е основен измерител на търговската рентабилност на предприятието и се опеделя по следния начин:

или

Под брутна печалба следва да се има предви печалба преди облагане с данъци.