Фактори на рентабилността и източници на данни за нейното анализиране.
В условията на преход към пазарна икономика проблемът за рентабилността, т.е. за състоятелността, придобива още по-голяма актуалност. Това е така, защото рентабилността е основен показател, наричан показател №1 в икон. дейност на всяко предприятие. Посредством рентабилността се изразява ефективността от работата на предприятието, определена на базата на неговия фин. резултат. Рентабилността изразява цената, с която е получена печалбата, което най-често става като се съпоставят резултатите от стоп. дейност с осъществените за тази дейност разходи. Или рентабилността изразява най-често отношението ефект/разходи. Сравняването на икон.резултат между две фирми чрез показателя печалба е немислимо и неудачно, но на базата на показателя рентабилност това сравнение е задължително.
В икон. теория и практика преобладава схващането, че най-подходящ като показател за рентабилност е този, получен на базата на постигнатия фин. резултат (печалба) и функциониращия капитал (капиталов ресурс) на фирмата.
Върху рентабилността оказват влияние най-вече следните фактори:
величината на приходите от основната и допълнителната дейност – рентабилност на база приходи;
разходите – рентабилността изчислена на база разходите е един от основните измерители за цената на печалбата, защото при този вариант се извършва пряко съпоставяне на фин. резултат с направените за него разходи;
влиянието на капитала и неговите разновидности (главно като собствен и привлечен капитал);
използването по целево предназначение на ДА и КА;
рационалното използване на работната сила в предприятието и разходите, които се осъществяват за тази работна сила.
Целта на анализа на рентабилността е разкриването на начини и средства за нейното подобряване и по такъв начин за повишаване на ефективността на предприятието. За извършването на анализа на рентабилността е целесъобразно да бъдат използвани следните аналитични способи:
способ на верижните замествания – на фазата на факторния анализ на рентабилността;
способ на детайлизацията – използва се при детайлното определяне влиянието на факторите върху рентабилността;
индексния способ и способа на динамичните редове – използва се при изследване динамиката на изменението на рентабилността.
Основните информационни източници на данни за извършване на анализа на рентабилността са следните:
-
счетоводния баланс на предприятието
-
ОПР
-
приложенията и справките към ГФО
-
аналитичната и синтетичната отчетност, свързана с отчитането на печалбата, приходите, разходите, капитала, активите и пасивите
-
информация, отразяваща обема и качеството на дейността на предприятието, а така също информация за настъпили изменения в квалификацията на персонала и разходите за РЗ на този персонал.
Анализ на рентабилността с обобщени (интегрални) показатели.
Чрез обобщаващите показатели за анализ на рентабилността се цели да се констатира най-напред в обобщен вид доколко правилно е провеждана фирмената политика за увеличаване на фин. стабилност, на фин. мощ и ефективност на предприятието. Анализът на рентабилността в този аспект може да бъде организиран на базата на няколко типа обобщаващи показатели и модели. Най-популярните такива показатели за анализ и обобщена оценка за рентабилността на предприятието са следните:
1) показател за обща (брутна) рентабилност на продажбите – този показател е основен измерител на търговската рентабилност на предприятието и се опеделя по следния начин: или
Пбр – брутна печалба
Опр – обем на продажбите (нетен)
Под брутна печалба следва да се има предви печалба преди облагане с данъци.
2) показател за нетна рентабилност
Материала е изпратен от: Марийка Василева
Изтегли материала