Сряда, 12- ти Август
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Биология

Фитоценология


Въпрос 1

Предмет и задачи на фитоценологията.

Фитоценологията е наука за растителните съобщества или фитоценозите, за техния строеж, взаимоотношенията на образуващите ги растения, взаимоотношенията със средата.

Предмет на фитоценологията е изучаването на закономерности в устройството, структурата и развитието на растит съобщества и закономерностите в разпределението на растителността върху Земята.

Фитоценоз е съвкупност от съвместно растящи растения, заемащи опр еднородна територия, взаимодействащи помежду си и със средата, която заемат. Всеки фитоценоз се характеризира с история на възникване и развитие, способност за възобновяване, постоянен видов състав, определена физиономия.

Растителност – съвкупност от раст съобщества (фитоценози, синтаксони) развиващи се на Земята или в отделни нейни райони. Флора – съвкупност от раст таксони, срещащи се на определена територия и образуващи опр съобщества на същата територия. Етапи на фитоценологията:

- подготвителен – от 16 до 19 век.

- период на оформяне като самостоятелна наука (от края на 19 в до 1910 год.)

- период на утвърждаване и активно разширяване (от 20- те до 50-те год на 20 век)

- периот на утв на идеите за непрекъснатата природа на раст покривка (от нач на 50-те до 60-те г на 20 в)

- съвременен период (от 60-те год на 20 век до сега). Връзката на фитоцен с другите науки – тя е гранична наука между някои от биологичните науки (ботаника и биоценология) и географски науки (климатология, геоморфология, почвознание и хидрология). Непосредствени връзки фитоцен има с геогр и екология на растенията, на животните и микроорг. Фитоцен е фундамент на лесовъдството, горските култури, лесоустройство и лесоползване. Направления на фитоцен:

- структурно

- динамично

- класификационно

- екологично

- геогр – картографско

- индикационно.


Въпрос 2

В днешно време широко прилож в науката намира системния подход. Той се изразява в разгл на обекти от разл естество като функциониращи системи. С – мата е съвкупност от елементи, намиращи се в опр отношения между тях и средата. Елементът е относително еднородна, неделима част на обекта. Той се разглежда като с – ма, а с – мата като елемент. Граници между системите – системата е такава съвк от елем, които са свързани помежду си. Към екологичните с – ми освен живите орган се отнасят и абиотичните ф – ри. В рамките на с – мите могат да съществуват и подс – ми. Еколог нива на организация и типове с – ми. Прието е да се разграничават нивата на организ или структурни нива на с – мите в които участват живи орг. С – мите се разделят на съставящи ги елементи, по които се определят еколог нива. Системообразуващи отношения, по които се определят типовете с – ми на разл еколог нива. Еволюционни преобразования – на базата на тези критерии се опр следните нива на организация на надорганизмовите с – ми: популационно – ценотично; екосистемно; биосферно. Популационно – ценотично ниво – х – но е че елементи са отделни индивиди. Спрямо отношенията по между им се отделят няколко типа с – ми. Популация – съвк от индивиди на даден вид между които има генетични взаимод. Обекта на фитоцен е ценопопулацията – съвк на индивиди от даден вид, растящи в дадена фитоценоза и обменящи генет инф. Ценоклетка – съвк от организми встъпващи в конкурентни взаимоотношения взаим. В една ценоклетка влизат орг от едно и също хранително (трофично) ниво. Консорция – съвк от организми, изхранващи се едно от друго или група автотрофни раст. Екосистема – съвк от организми, заемащи определена територия и взаимод с физ среда по такъв начин, че създават опред трофична структура, видово разнообразие и обмяна на вещества и енергия. Биосфера – вкл долната част на стратосферата, тропосферата, хидросферата. Елементи на биосферата са крупните регионални екосистеми.


Въпрос 3

При съвместния растеж на раст могат да се разграничат 3 главни форми на взаимодействия: I Преки (контактни). Прякото взаимно влияние между раст може да се осъществи механично, чрез създ на препятствия от едни раст за нормално развитие и разпр на др раст и физиологично чрез срастване на корените на растенията. I I Трансабиотични (Чрез абиотична среда) – при тях се разграничават: 1.конкуренция – състояние, което възниква при съвместния растеж на растенията, когато наличните ресурси на биотопа са недостатъчни за нормалното развитие на всички растения. Те могат да се конкурират за вода, светлина, хранителни в – ва. За вода и мин хранене конк е в зоната на корен с – ма, а за светлина – в надземните части на растен. В резултат на конк се наблюдават взаимно или едностранно отрицателно влияние на едни раст върху други. Конкур отношения може да има между индивидите на даден вид и между индивидите на различни видове. Разграничават се вътршновидова и междувидова конкур. Те предизвикват диференциация на индивидите на конкуриращите се видове, което предхожда загиването на част или на всички индивиди на даден вид. Междувидовата има разл интензивност и разл характер в зав от особ на видовете в съобществата. 2.Средообразуващо влияние. Всяко раст при своя растеж и развитие влияе върху условията на местообитанието си. Пространството в което се изменя средата от даден индивид или ценопопулация може да се определи като „ареал на средообраз въздействие”. Влиянието на ценопопулациите при разл видове както и на индив им при разл възрастово и жизнено състояние, е разнообразно, като във фитоценозите се създава спец среда (фитоклимат и почвена среда). Голямо е сред влияние на раст в почвата. Някои видове се определят като почвоподобрителни а др влошават почв условия. 3.Алелопатия – взаимното влияние на растен чрез изм на местообитанието им в резултат на отделяните от тях продукти на жизн им дейност. Тя се определя като кръговрат на физиол акт вещества, които регулират вътрешните и външните взаимоотношения, възобновяването, развитието и смяната на раст покривка в боигеноценозите. Под алелопатия трябва да се разбира влиянието на едни орган върху други чрез спец метаболити, които не са източник на храна.


Материала е изпратен от: Анелия Колева




Изтегли материала