Вторник, 4- ти Август
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Биология

Генно инженерство


Нарязването се извършва с помощта на ензими- молекулни скалпели, наречени рестриктази или рестрикционни ендонуклеази. Те са способни да разкъсват молекулата на ДНК в участъци с определена нуклеотидна последователност. Чрез използването на определени рестриктази се получават линейни фрагменти от ДНК, които са носители на определени гени.

При ензимното разкъсване на ДНК се получават фрагменти с два типа краища. Едни от краищата на фрагментите са с едноверижна нуклеотидна последователност и се наричат лепливи краища. Те могат да се свързват комплектарно в определени участъци, където съвпадат азотните бази. Краищата на фрагментите на ДНК, при които и двете веригиса отрязани в една позиция, се наричат тъпи краища. Фрагментите с тъпи краища не могат да се свързват с молекулата на ДНК, освен в случаите, когато по изкуствен начин са създадени лепливи краища.

Присъединяване на гени към вектори. За вектори (преносители) на фрагменти на чужда ДНК се използват бактерийни плазмиди или умерени фаги. Присъединяването на чуждата ДНК към плазмидите или фагите се осъществява с помощта на специфични ензими, наречени ДНК-лигази. Свързването се извършва комлементарно с лепливите краища на фрагментите на чуждата ДНК.

Присъединяването на линейните участъци на чуждата ДНК към молекулата на ДНК на плазмидите става чрез вставка (инсерция). Предварително плазмидната молекула на ДНК се нарязва със същите рестриктази, с които е нарязана и чуждата ДНК. По такъв начин се получават краища, които комплементарно съвпадат с краищата на линейните фрагменти на чуждата ДНК. В резултат на това, линейните фрагменти на чуждата ДНК се свързват, съшиват към молекулата на ДНК на плазмидите с помощта на ДНК-лигази. Получават се хибридни плазмиди. Тяхната ДНК е рекомбинантна ДНК. Нарича се още хибридна ДНК или ДНК- химера. Последният термин идва от древногръцката митология, където химера означава чудовище с глава на лъв, тяло на коза и опашка на змия.

През последните години се получават хибридни плазмиди с изкуствено синтезирана по химичен начин на чужда ДНК. Това дава възможност за получаване на точно определена последователност на нуклеотидите и на хибридни плазмиди, които да детерминират точно определени особености.

Внасяне на рекомбинантна ДНК в клетката- репициент. Получените плазмиди или фаги с рекомбинантна ДНК се внасят в реципиентната клетка чрез трансформация или трансфекция. Като реципиенти се използват най- често клетки на Esch. colli, които могат да приемат голям брой плазмиди или фаги. Получава се нова бактерийна популация, която се нарича клон.


Материала е изпратен от: Имдат Халил




Изтегли материала