Неделя, 23- ти Февруари
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Други

Глобализация от А до Я


Интеграцията на световната икономика, за която икономическата реформа е един от главните инструменти, стимулира значително увеличение на общото световно производство и се съпровожда от дори по-голямо нарастване на международната търговия. Световния реален БВП се увеличава от 2 трилиона щатски долара през 1965 на 28 трилиона през 1995 година.Разделено на населението, световният среден БВП на глава от населението се е покачил от 614 щатски долара през 1965 г. на 4908 щатски долара през 1995 г.Що се отнася до търговията, обемът на световния експорт в растял средногодишно с 6.7% в периода 1965-1980, 4.7% през 1980-1990 и 6.0% през 1990-1995.Общия обем на световната търговия е била 2 трилиона долара през 1980 година и 5 трилиона долара през 1995 г.



КРАЙ:

През последното десетилетие все по-често се говори за ефекта от глобализацията, за надеждите и тревогите, свързани с нея.Глобализацията в съвременния свят, обхващаща всички сфери на живота – от икономиката и технологиите до политиката и културата – не е качествено ново и напълно непознато явление в хилядолетния ход на световните исторически събития.Напълно непознати са обаче динамиката, дълбочината и всеобхватността, с които днес глобализационните процеси се развиват, както и терминологията, с която се обозначават.Самите понятия „глобален” и „глобалност” се появяват в края на XIX в., но като предмет на научни изследвания и дискусии получават разпространение едва през втората половина на XX век.Пръв Римският клуб поставя началото на дебатите за глобализацията и налага нови термини и понятия като „глобални явления”, „глобални процеси и проблеми”, вече превърнали се в естествена и неизменна част от обществено-политическия и икономическия живот на планетата.Човечеството може и да бърка, но това е моделът, който светът следва – създаването на граждани на света, разчупване на духовните, културни и дори държавни граници.България е един добър пример за културна, расова и религиозна търпимост, модел за толерантно общество, което независимо от това дали го желае и осъзнава, е повлечено от течението на глобализацията.Все по-често ставаме свидетели и на това как типично християнски, католически или ислямски празници се празнуват масово от хора с различни религии.

Промените, които настъпват, се понасят различно от различните страни, което довежда до болезнени реформи и разклащане на традиционните основи на нацията.Разбира се, всички неизбежни изменения в обществото са предизвикани единствено и само от желанието за по-добър живот, полагането на основите на едно световно общество, на един глобален информационен свят, където всеки е личност с права и свободи, без значение от националност, раса, вероизповедание.Но именно този стремж се възприема от някои хора като заплаха от унищожение на индивидуалността и националното самосъзнание.Някои антиглобалисти имат още по-крайни схващания за действителността и развитието на единното информационно общество.Те смятат, че бедните страни ще затънат в още по-голяма мизерия, а богатите и напреднали държави ще се развиват с още по-големи темпове и ще асимилират останалите.Привържениците пък виждат в разгръщането на икономическата глобализация нови възмоцности за увеличаване на производството, на общественото богатство и съответно за подобряване на благосъстоянието на отделния индивид.По отношение на технологичната глобализация пък оптимистите съзират шансове за по-интензивно и безпрепятствено общуване, за по-добро разбиране между културите и в този смисъл за по-пълноценно развитие на личността.Песимистите отговарят, че новите технологии разкриват неподозирани възможности за намеса в частния живот на индивида и евентуално за ново, непознато в предишните епохи заробване на човека.


Материала е изпратен от: Стефан Стефанов




Изтегли материала