Четв, 6- ти Май
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Финанси и борси

Инвестиции и инвестиционна политика на фирмата


натрупване на познания по ЦК и капиталови активи;

осъществяване на селекция на ЦК на основата на натрупаните познания;

изследване психологията на пазара на ЦК;

комплектоване на портфейла от финансови активи и неговото управление.


3. Обща характеристика на инвестиционните носители

Инвестиционните носители са съвкупност от активи с различна възвращаемост и риск. Такива са реалните финансови и ликвидни активи.

Инвестиционните носители се класифицират като:

  • краткосрочни носители- спестовни инструменти със срок до една година; спестовни влогове; разплащателни сметки; спестовни влогове, депозитни сертификати, ДЦК. Характерно е , че те се използват за влагането на капитали до момента на оценката на дълготрайните инвестиционни носители;

  • обикновени акции – е инвестиция, която представлява собственост, дава право на дял във фирмата, в резултат периодично получаване на дивиденти и капиталова печалба при нарастване на стойността на акциите на капиталовия пазар.

  • Ценни книжа с фиксиран доход- това са най-широко търсените ценни книжа в периода на най-висок лихвен %. Към тях се отнасят:

  • Облигациите- дългови ценни книжа на фирмите и правителството, осигуряващи лихвени доходи, които се изплащат периодично;

  • Превилигировани акции- предсавляват собственическия интерес на фирмата, имат фиксиран дивидент и процент платим с предимство пред обикновените акции;

  • Конвертируеми ценни книжа- те са специален тип фиксирано доходно задължение, които дават възможност на инвеститора в бъдеще да ги трансформира в определен брой обикновени акции;

  • Спекулативни инвестиционни носители- са носители с най-високо равнище на риск, несигурни доходи. Основно това са опциите и финансовите фючърси.

Опцията осигурява възможност на инвеститора да закупи ЦК или валута по сключен в момента договор на количества и цена с доставка на един период в бъдещето. Договорът дава възможност на притежателя на правата да реализира или не сделката в зависимост от неговите интереси.

Финансовата практика различава:

  • американски тип опция – при който сделката се финализира на избрана от купувача дата в рамките на фиксирания период и

  • европейски тип опция – при който сделката задължително се финализира на датата на падежа.







Материала е изпратен от: Петър Милков




Изтегли материала