Петък, 23- ти Окт.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / История

История на Германия


Реформац. и религ. войни в Герм. (1517-1648)

Евр.и Герм. в нач. на Нов. вр.

Великите геогр. открития поставят нач. на епохата на Н. Вр. в чов. ист. и по-точ. 1492г. откриването на Америка. Извършват се геогр. открития на част от евр. д-ви - Исп., Португ., Фр., Анг., Нидерл., които след 16 в. стават водещи полит. и ик. сили в св. Геогр. открития променят цивилизационния ц-р на човечеството от Средиземноморието към Атл.ок. То е и победа на науката над сколастиката (наука за църкв.), на разума над религиозността. През Н. вр. разпокъсаните феодални д-ви стават централизир. нац. д-ви. (не важи за Герм, тя си остава разпокъсана) В 1450г. в Майнц, Йоханес Гутенберг открива кногопечат. Така книгите, стават достъпни за насел. Коперник док. кръглата ф-ма на земята, също се извърш. открит. в морската навигац., корабостр., разцвет на универс-те. Най-мн. и най-значими в света са герм. уни. Интереса на човечеството към собственото му мин.поражда търс.на знания, така възник. Ренес., Хуманизмът (интерес към човека). Появяват се 1-во в Ит. през 2-рата пол. на 14в. и през 15 и 16 в. в Ц. и Зап. Евр. Настъпилата Реформация е док. за същ-вуващата силна критика с/у католич. църк. и папата. След като Великите геогр. открития изместват ц-ра на света, Герм. изгубва изгодното си геогр. полож. на търговски кръстопът, спада производство ©, търгов., ик. и д-вата запада. Новите силни д-ви забогатяват чрез ограбване на колониите, а Герм. няма. Германците започ. да разкопават среб. си находища, но залежите им се изчерпват и Герм. не е вече сред богатите д-ви. За да се запази ик. силна тр. да произв. и търгува, но е изгубила търгов. си полож., а избух. Реформация и религ. войни слагат край на опитите. Разцвет на градовете-те стават култур. и образоват. ц-рове: водеща ик. сила, защото в тях се произв. стоки и се търгува, те са и полит. силни - в тях живее буржоазията (предприемач. съсловие). В нач. на Н. вр. значими гер. гр: Кьолн, Любек, Майнц.

Реформация-движ. за реформир на католич. църк.

Това движение се появ. поради стопанската криза, обхв. гол. слоеве от герм. насел. в стр., внасянето на тонове скъпоценности след завръщ. на експедициите от Н.св. води до обезцен. на парите и поскъп. на сток; кризата в църкв- тя несъдейства за намаляв. на соц. брожение, а се възползва от народа за собст.облаги; също причина е критиката на хуманистите с/у съществув. ред и упадъка на църкв. Мртин Лутер великият герм. църк. реформатор. Той критикува недъзите на катол. църк., напр. неправомер. продажба на духовнически санове на търг, реликви и индулгенции с цел да се обогати църк., така постовете често се заемат от светски лица, без нужното образов., злоупотребяващи с поста. Папите раздават несправедливо кардиналски постове на близки (те са неквалиф.) Уни. богослови също недоволстват, те имат подготовка, а не заемат постове. В 1502г. в Рим се стр.катедралата Св.Петър, нужни мн. пари, ето защо продажбите стават масови. Различ. реликви се купуват от богаташи, а индулгенц. се прод. по ценоразпис според греха. М.Л. учи филос. и теолог. в Ерфурт. Той смята, че единств. вярата на човек в Бог ще го спаси, отрича тайнствата с изкл. на кръщенето и молитвата, не е необх. да спазва църк.изисквания, не е наложит. да откупува греховете си, излишни са църк.ритуали, а Библията е единствен източник на вярата. В 1517г., Л. излага учението си публично и предизвиква противници. То се популяризира в цяла Герм. В 1518г. папата го принужд. да се покае, защото ще го отлъчи от църкв., но Лутер продълж. разпростр. на своето учение. През 1520г. се обявява уч. му за ерес. М/увр. той пише нови реформаторски произв. на н.ез. и призовава герм.владетели да го подкрепят, да спрат да плащат данъци на папата, да премах. релик., тайнствата. Гол.част го подкр., За тях това би им донесло облаги. Карл V го отлъчва от д-вата. Той бяга в Айзенах, тук Лутер превежда Ст. и Н. завет на н.ез. и с това слага нач. на книжов. немски. Страната е обхваната от анархия, борба за реформ. на църк., избухват соц. бунтове.

Рицарска (1522-23) и селска (1524-25) война в Герм.

След 1522 безредиците в Герм са причинени от обедняв. на насел. след промени в стр., след настъп. на Н.вр.; реформаторското уч. на Лутер за 1 по-евтина и достъп. църк. Тези войни са религиоз. и те не свършват само с риц. и селската. Тях. нач. поставя риц. съсловие, което губи влиянието си в общест. с настъпв.промените на Н.вр.. Владет. не ги покровителстват, отнемат им привилегиите и имущ., което е закупено или отнето с разраств.на гр-те. 1522-23 риц започ. да се бунтуват. Не след дълговр. са потушени и рицарството изчез. Великата селска война е мн. по-гол. по размери и кръвопролит., причинена от бедност., повиш. се данъци и също през 1524г. бунтове на сел. прерастват във война и стават повсемест. водени от идеите Л. Мюнцер е реформатор, който споделя лутеровите идеи и търси всеоб. равенство и за това сел. напад. богати. За да са по-мн.бр. и силни те се обединяват в съюзи, претендират за намаляв. данъците и за своб. и равенст, както проповядва Библията. Обаче Л. не споделя идеята за равенството и отрич. Анархията, застава с/у селск. бунтове. До 1525г. са потушени. Войната не достига целите си, а носи още повече разруха, смърт и бедност.

Управл. на Карл V Хаbсбургски (1519-56)

Максимилиян Хапсб. се оженва за исп. принцеса и получ. короната на исп. крал, той прибавя към Герм.имп. земите на Исп. и нейните колонии. И когато внукът му Карл V заема трона, владее огромна терит. на нклко конт. В 1519 когато умира според традиц.тр.да бъде наслед.от Карл, но владет. издигат др.кандидат фр. владет. Франсоа , подкр. от папата. Чрез подкупи Карл успява да вземе короната. В последствие воюва с Фр. заради амбициите на Франсоа за трона. Брат му-Фердинанд съуправл. на терит. на Австрия и съсед. герм. земи, а той контролира исп. земи и колонии отвъд океана. Той тр. да отбива атаките на Фр; противодей. на настъпващите към Унг. турски войски. Но най-гол. проблем остава лутеранството. Понеже Карл е зает в различ. точки по света, лутеран. бързо се разпростр. в Герм. В 1555г. подпис. мир в гр. Аугсбург и се слага край на религ. сблъсъци. Според дог. Лутеран. се признава за офиц. църква. Приема се, че вс. герм. княз е суверен в д-вата си и каквато религ. изповяд. той, такава е офиц. за поданиците му. И така в разл. герм. д-ви има разл. църкви (Прусия протест., Бавария - католич., в сев. Герм. преоблад. лутеран. църк., а в ю. Герм. се запазва католич.). След подпис. на мира Карл предава короната на брат си Фердинанд и през 1558 умира. той успява да спре закратко настъпв. на турц. към Ц. Евр., да присъедини Унг. и Бохемия към Авст. увелич. владенията на Хабсбургите и слага нач. на възхода на Авст. имп.

Контрареформация процес на възвръщ. на влиянието на католицизма, обхваща периода м/у Аугсбургския мир (1555) и Вестфалския мир (1648).1564г.Фердинанд умира, следв. герм. владетели са от същата Хабсб. династ., католици. Стремежът им е да възстановят католицизма в цяла Герм. Контрареф. се характеризира с обобщаващи лутеранст. д-я за отстраняв. на недъзите на католич. църк., приближ. я до народа като демонстрир. смирение, трудолюб., човечност, раздават подаяния, грижа за бедните, болните, премахва търговете; за сплашв. на непокорните се основава инквизицията (църк.съд), преследват се еретици. В стр.отново избух. религ. война при налич. на различ. църкви (лутеранство, калвинизъм) 30-год. война (1618-48) - започ. като протестантски бунт с/у връщ. на католиц. в обл. Бохемия през 1618г. Във войната влизат герм. владет. защит. религията си, образув.се 2воюващи страни, обединени в 2 съюза Протестантски и Католич. Вкл.се и съсед. на Герм. евр. страни. Религиозния конфликт прераства в гол. война с цел завоюване на терит., завършва 1648г. с Вестфалския мир. дог., според който се запаз. офиц. религия на владетеля в неговите владения, той няма право да насилва поданиците си да изповяд. религ. му; калвиниската църк. също се признава за законна; Фр. окупира Елзас, Швеция, настъп. и др. терит. промени; окончат. се утвърждава суверенитетът на отдел. герм. д-ви. Така в Герм. се обособяват ок. 400 самостоят. д-ви. Те водят независима вътр.политика.



Материала е изпратен от: СТОЯНКА ЛУКОВА




Изтегли материала