Четв, 27- ми Юни
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Мениджмънт и човешки ресурси

Коментар върху книгата Едноминутният мениджър


Избрах изпитното ми есе да е коментар на книгата на Д-р Кенет Бланчард и Д-р Спенсър Джонсън «Едноминутният мениджър» още при първия прочит на препоръчителната литература. Съчетанието на тези две думи – едноминутен и мениджър – влезе в остър конфликт със знанията, които получих по мениджмънт в университета, понеже по правило мениджмънтът е процес на планиране, организиране, мотивиране и контрол, необходими за формулирането и достигането целите на организацията (1, стр.18). Тоест, според заглавието, един мениджър изпълнява всички тези функции за една минута, беше първото, което си помислих, прочитайки заглавието? Не ...– веднага отхвърлих това предположение - ... това е твърде невероятно. А може би отделя по една минута за всяка една от тези функции? Това вече ми се стори по-логично. И така, обзета от любопитство, аз се заех с разгадаване на тайната на символът на Едноминутния мениджър.

Първата страница на книгата разлистих в автобуса на път към къщи. Реших, че моментът е особено подходящ, понеже пътувайки в буквалния смисъл на думата, ми се отдаваше и възможността да пътувам и из дебрите на знанието и на познанието и по този начин да постигна абсолютен синхрон - да пътувам и физически, и ментално. Та нали както казва Пеньо Пенев „ Човекът е човек тогава, когато е на път”.

Отваряйки книгата, бях приятно изненадана, понеже тя започва именно с кратко пояснение на символът на едноминутния мениджър. „Символът на Едноминутния мениджър – една минута, изписана върху циферблата на модерен електронен часовник, е предназначен да напомня на всеки от нас да отделя по една минута от деня си, за да се вглежда в лицата на хората, които ръководи. И да осъзнае, че те са нашите най-важни ресурси.”(2, стр. 1). Ето какъв бил отговорът – авторите разглеждат една минута не като отрязък от време, а като инвестиция. Един мениджър не може да си позволи да пропилее енергията на секундарника, описващ кръг върху циферблата, той инвестира своята енергия в този кръг, инвестира енергията си в хората, които ръководи, осъзнал, че единствено с тяхна помощ може да постигне поставените пред него дългосрочни цели. А как по-точно става това, предстоеше да разбера.

Книгата проследява пътя на един способен млад мъж в търсене на добрия мениджър. В продължение на години разговаря с различни ръководители, които в крайна сметка се вписват в един от двата общоприети типа мениджъри – автократичния и демократичния. Автократичният мениджър прилага стил на управление, отговарящ на т.н теория „Х” на Дъглас МакГрегор. Съгласно тази теория природата на хората е такава, че те с охота биха използвали всяка възможност да не работят, липсва им самоинициатива и предпочитат да бъдат ръководени, вместо сами да вземат решения, не обичат да поемат отговорност и често са слабохарактерни. Такъв тип хора изискват управление с „твърда ръка”. Те работят или заради поощрение (заплата), или под натиска от заплаха за наказание (уволнение). ( Лекционен курс при доц. Г. Калушев, Лекция № 8 „ Мотивация за труд” от 17.11.2009г ). Затова автократичният мениджър е авторитарен – той централизира в ръцете си цялата власт, ограничава подчинените си и често упражнява върху тях психологически натиск. Такъв мениджър се интересува на първо място от постигнатите резултати и реализираната печалба. На другия полюс стои демократичният мениджър, който отговаря на т.н. теория „Y” на Дъглас МакГрегор. Съгласно тази теория хората изпитват потребност да се трудят и когато го правят това им доставя удоволствие, те са отговорни и солидарни към целите на организацията, демонстрират самоинициатива и творческо мислене и често упражняват самоконтрол върху работата си. ( Лекционен курс при доц. Г. Калушев, Лекция № 8 „ Мотивация за труд” от 17.11.2009г ). Тези предпоставки предполагат стил на управление, стимулиращ самоинициативата на персонала. Демократичният мениджър позволява на подчинените си да участват в процеса на вземане на решения и често се съобразява с тяхното мнение. Той награждава не с пари, а с доверие и съсредоточава вниманието си не върху финансовите резултати, а върху хората и отношенията между тях. Добрият мениджър обаче не намира олицетворение в нито един от двата типа, понеже както винаги истината е някъде по средата. Добър мениджър не може да се нарече нито този, който се грижи за печалбата, но не и за персонала, нито този, чиито подчинени са доволни, но за сметка на това фирмата, която управлява, е губеща. Затова търсенето на младия мъж продължава.


Материала е изпратен от: Стоян Тончев




Изтегли материала