Ето каква била философията на едноминутния мениджър, която в началото ми се струваше толкова невероятна и непонятна.А в края всичко изглежда толкова просто – поставяме ясни и точни едноминутни цели, при добро изпълнение награждаваме служителите с едноминутна похвала, а при грешка им отправяме едноминутно порицание. Три очевидно прости стъпки, които действат толкова добре при толкова много хора.
Затворих книгата с усмивка. Чувствах се като част от детска игра – толкова интересна и елементарна, но в същото време и толкова непонятна за възрастните, които не я разбират , но не защото не могат, а защото не са опитвали да я разберат, защото нямат интерес да я разберат. Бях изпълнена с енергия, исках и все още искам да играя още и още. И мисля че наистина ще продължа, защото съм си поставила за цел да изпълня условието, което авторите са поставили на своите читатели в края на книгата: „СПОДЕЛЯЙТЕ С ДРУГИТЕ, ТОВА, КОЕТО ЩЕ НАУЧИТЕ ОТ МЕН” ( 2, стр. 29).
Материала е изпратен от: Стоян Тончев
Изтегли материала