Реферати
Любовта в нас
Есе
Любов, любов, любов... звучиш навсякъде около нас - в музиката, поезията, живописта, в театъра и киното, в природата и в света около нас. А защо толкова трудно те намираме и когато те намерим, успяваме ли да те задържим? И защо ни е страх да те покажем?
Досега рядко съм се замисляла над тези въпроси. Дали тя съществува? Дали можем да я изпитаме? Ако да- защо е толкова трудно да я споделим с хората, които обичаме?!
Смятам, че тя ни съпътства още от детството - с майчината обич, със сестринската усмивка, с грижата на всички близки. Усетих я за първи път като малка в приказките, които баба и мама постоянно ми четяха. Приказки за добри, изпълнени с любов юнаци и принцеси, които успяваха да преодолеят всички трудности и неволи, благодарение на любовта, която носеха в себе си. От приказните герои струеше толкова любов, че аз се стремях да им подражавам. Но дали това е само в приказките, или и в реалността?
Мисля си, че всеки човек носи капчица любов в себе си. Хората, жертви на насилие, за които съм чела много статии, се затварят в себе си и изживяват своята лична трагедия самотни и изолирани, но успяват да превъзмогнат болката и да продължат напред. Да даряват с доброта и обич хората, които обичат, защото и те им помагат със същото. И във всеки един момент са готови да им засвидетелстват приятелството, обичта и уважението си. Така е устроен човекът - може той да не е добре, да страда в своята болка, но винаги се стреми приятелите му да не са тъжни и нещастни. Дори самата мисъл за някой близък ни кара да се чувстваме добре и да се усмихваме неволно. Какво е това, ако не любов?!
А не е ли любов, когато видиш премръзнало врабче в снега и очите ти се насълзят и ти идва да го гушнеш, за да го стоплиш. Не е ли любов усмивката, когато видиш цъфнали дървета на пролет? Или нежният поглед на любимия, от който се разтапяш??!
Материала е изпратен от: Пламен Гочев
Изтегли материала
