Сряда, 23- ти Окт.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Български език и Литература Други

Магнетичната сила на красивото и доброто в разказа “Ангелинка” на Елин Пелин


Георги Руменов Генчев



Магнетичната сила на красивото и доброто в разказа “Ангелинка” на Елин Пелин

(Съчинение разсъждение)

Разказът “Ангелинка” от Елин Пелин е ярко доказателство на твърдението, че литературата е човекознание. Фикционалният свят на краткия повествователен жанр е изпълнен с мъдрост и поезия. В основата му стои споменът за магнетичната сила на красивото и доброто , за времето, когато се раждат мечтите, когато човек започва да опознава света около себе си и да се формира нравствено.

Творбата е изградена в аз-форма.Тази повествователна техника дава възможност историята на дванадесетгодишното момче да придобие интимно-изповеден характер, а читателят да бъде включен като довереник на тази изповед. Темата за магнетичната сила на красивото и доброто е интерпретирана с оглед на единството и разминаването между мечтите и реалния свят на героя. Детското му съзнание обвързва въображаемия свят с делничното, търсейки в него израз на представата си за доброта и красота. Образите на двете гражданки го очароват със своята прелест, изящност и искреност и осмислят сирашкото му ежедневие.

Носталгията на разказвача го връща назад във времето, когато съдбата му отрежда да живее като чужд в къщата на леля Станка. Ежедневните разкази на възрастната жена за далечните роднини леля Дъмша и дъщеря й Ангелинка събуждат у героя представата за един красив и справедлив свят. Експозицията на разказа свидетелства и за начина, по който се формира духовният свят на момчето. Полуприказният нравствен еталон за подражание се опира на народната култура, фолклора и християнските легенди. Жената със странното име постепенно заживява в съзнанието на децата като недостижима вълшебница наред с “дядо Господ и скърбящата негова майка – пречистата света Богородица”. Още по- вълнуващ е образът, който стои в “лазурния небесен мир” заедно с този на леля Дъмша – Ангелинка.Тези образи събуждат у момчето първите пориви към красивото и доброто в човешкия живот.

Художественият текст постепенно гради образа на два свята – реалния и въображаемия. Специфична художествена роля за доизграждането на техния смисъл играят имената на героините. В първата редакция на разказа селската леля се е

казвала Дъмша, а градската – Станка.Чрез размяната в окончателната редакция на разказа Елин Пелин постига допълнително внушение. Популярното и разпространено име Станка се обвързва със света на делничното, а необичайното име Дъмша кореспондира с въображаемия, далечен и магнетичен свят. Принадлежността на Ангелинка към него е отразена в името й, което пряко напомня за нещо неземно, възвишено и небесно. По този начин героят си представя гражданките по-лесно и става подвластен на магнетичните им образи.


Материала е изпратен от: Мария Димитрова




Изтегли материала