Четв, 22- ри Август
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Финанси и борси

Международни финансови пазари


Международни финансови пазари


В най-общ смисъл международните финансови пазари включват посредни­ческите структури на международната търговия с финансови активи.



23.1 Финансови инструменти

Основата на многообразието от фи­нансови инструменти, които са обектна търговия както на вътрешните, така и на международните финансови паза­ри, е менителницата (тратата).

- Менителницата е дългов (кредитен) доку­мент, изразяващ безспорно право на па­рично вземане за притежателя си и без­спорно задължение за плащане от конкре­тен длъжник в определен момент (след определен срок).

Менителницата се издава от креди­тора и се приема (акцептира) от длъж­ника. Когато менителницата се издава от длъжника и изразява непосредстве­но задължение за плащане, тя се нарича"проста (соло) менителница" или "за­пис на заповед".

Банковите менителници (по които длъжници са търговски банки) истори­чески са изходната форма на банкноти­те. Менителницата е в основата и на об­лигацията.

- Облигацията е дългов документ, издаден от длъжника и даващ право на кредитора да получи определена сума след определен период.

Но докато менителницата най-често е краткосрочен документ,облигацията е дългосрочен (над една година). Друга разлика между двата финансови инст­румента е, че при менителницата дъл­жимата лихва е включена в номинала, така че кредитополучателят чрез нея заема номиналната сума, намалена (сконтирана) с лихвата. Погасявайки цялата сума, той погасява едновремен­но главницата и лихвата по заема си. При облигацията лихвата се плаща до­пълнително и по правило периодично през целия срок на заема чрез купони, които са част от облигацията.

- Акцията е документ за собственост върху определена част от имуществото на даде­на компания, даващ на тази основа право на редовно получаване на определен дял от печалбата и под формата на дивидент.

И трите описани дотук основни форми на финансови инструменти дават право на притежателите си да прехвърлят пра­вата си по тях само чрез подпис на гърба на документа (джиро). Това ги прави изключително удобни за търгуване. Търго­вията с тези дългови документи предс­тавлява всъщност покупко-продажба.

С развитието на международните връзки на търговските банки (корес­пондентските им отношения) към ос­новните финансови инструменти се прибавят и преките банкови (финансо­ви) кредити.

При тях банка или група банки (банков синдикат или консорциум) предоставят валутни баланси на разположение на кре­дитополучател, който не е резидент на държавата, в която се намират банките кредитори.

Задълженията за погасяване на креди­та и за редовното плащане на лихвите по него не се оформят чрез ценни книжа. Тъй като рискът за кредиторите е изк­лючително висок, то първоначално та­кива кредити са се предоставяли само на взаимна основа между търговските банки (по кореспондентските им сметки). По-късно банкови кредити започват да се предоставят и на нефинансови чуждес­транни компании, за които банките кре­дитори са преценявали, че поетият риск е достатъчно осигурен по друг начин, из­вън самата кредитна сделка.


23.2. "Външни" финансови пазари

До 50 години на нашия век прак­тически единствените източници за международно финансиране са били пазарите на развитите страни и особе­но на тези, чиито парични единици са функционирали като международни ва­лути.


Материала е изпратен от: Sherif Sherifov Gyundzhiev




Изтегли материала