Реферати
Международни финансови пазари
В най-общ смисъл международните финансови пазари включват посредническите структури на международната търговия с финансови активи.
23.1 Финансови инструменти
Основата на многообразието от финансови инструменти, които са обектна търговия както на вътрешните, така и на международните финансови пазари, е менителницата (тратата).
- Менителницата е дългов (кредитен) документ, изразяващ безспорно право на парично вземане за притежателя си и безспорно задължение за плащане от конкретен длъжник в определен момент (след определен срок).
Менителницата се издава от кредитора и се приема (акцептира) от длъжника. Когато менителницата се издава от длъжника и изразява непосредствено задължение за плащане, тя се нарича"проста (соло) менителница" или "запис на заповед".
Банковите менителници (по които длъжници са търговски банки) исторически са изходната форма на банкнотите. Менителницата е в основата и на облигацията.
- Облигацията е дългов документ, издаден от длъжника и даващ право на кредитора да получи определена сума след определен период.
Но докато менителницата най-често е краткосрочен документ,облигацията е дългосрочен (над една година). Друга разлика между двата финансови инструмента е, че при менителницата дължимата лихва е включена в номинала, така че кредитополучателят чрез нея заема номиналната сума, намалена (сконтирана) с лихвата. Погасявайки цялата сума, той погасява едновременно главницата и лихвата по заема си. При облигацията лихвата се плаща допълнително и по правило периодично през целия срок на заема чрез купони, които са част от облигацията.
- Акцията е документ за собственост върху определена част от имуществото на дадена компания, даващ на тази основа право на редовно получаване на определен дял от печалбата и под формата на дивидент.
И трите описани дотук основни форми на финансови инструменти дават право на притежателите си да прехвърлят правата си по тях само чрез подпис на гърба на документа (джиро). Това ги прави изключително удобни за търгуване. Търговията с тези дългови документи представлява всъщност покупко-продажба.
С развитието на международните връзки на търговските банки (кореспондентските им отношения) към основните финансови инструменти се прибавят и преките банкови (финансови) кредити.
При тях банка или група банки (банков синдикат или консорциум) предоставят валутни баланси на разположение на кредитополучател, който не е резидент на държавата, в която се намират банките кредитори.
Задълженията за погасяване на кредита и за редовното плащане на лихвите по него не се оформят чрез ценни книжа. Тъй като рискът за кредиторите е изключително висок, то първоначално такива кредити са се предоставяли само на взаимна основа между търговските банки (по кореспондентските им сметки). По-късно банкови кредити започват да се предоставят и на нефинансови чуждестранни компании, за които банките кредитори са преценявали, че поетият риск е достатъчно осигурен по друг начин, извън самата кредитна сделка.
23.2. "Външни" финансови пазари
До 50 години на нашия век практически единствените източници за международно финансиране са били пазарите на развитите страни и особено на тези, чиито парични единици са функционирали като международни валути.
Материала е изпратен от: Sherif Sherifov Gyundzhiev
Изтегли материала
