Реферати
Методи за определяне на индивидуалните цени. Особености на ценовата политика при пазарни условия.
Видове цени на вътрешния пазар. В зависимост от това кой определя вътр цени, последните се разделят в 3 групи: индивидуални цени; пазарни цени и държавно регулирани цени. В зависимост от елементите, които се вкл в индивидуалните и на които се разпадат пазарните цени, последните биват: цени на едро без ДДС; цени на едро с ДДС; цени за домакинствата.
Индивидуални и пазарни цени. Индивидуалните цени са цените на отделните пр-ли. При срещата м-у индивидуалните цени на отделните стокопр-ли се формира пазарната цена. Индивидуалната цена е първична, а пазарната цена се формира в условията на конкуренция.
Разходно-калкулативни методи на ценообразуване. Метода на ценообразуване най-общо може да се представи: цената = (променливи Р+фиксирани Р) + печалба. РКМ най-общо се разделят на 2 групи: ценообразуване на база на разходите + надбавка; ценообразуване на база на разходите + определена целева печалба. При първата група акцентът пада в-у р-дите, а при втората в-у целевата печалба.
Метод на потребителската оценка. Този метод се използва от онези маркетингово ориентирани фирми, които изграждат цените си в съответствие с мнението на клиента. Известни са 3 начина за определяне на потр оценка: Пряко определяне на цената; точкова с-ма на оценка; диагностичен метод.
Ценообразуване на база “пазарните конкуренти”. Този метод в Западна Европа се използва предимно на пазарите с олигополистична конкуренция. Изграждането на цените минава п-з следните етапи: осигуряване на информацията; анализ и избор на показатели за сравнение; определяне на относителните тегла на параметрите; установяване на параметричните различия и определяне коефиценти на качеството; параметрична оценка на различията; определяне на параметрични конкурентни цени.
Тръжно ценообразуване. Този метод е известен като “ценообразуване на база предполагаеми конкурентни цени”. При определяне на офертната цена тя следва да бъде съобразена с 2 обстоятелства: със собствените р-ди и цена; с предполагаемото равнище, с което участват останалите конкуренти.
Себестойноцтта като елемент на цените. Себестойността като основен елемент на цените вкл променливите и постоянните р-ди. Съгласно нац сметкоплан, р-дите, имащи отношение към простото възпр-во, се класифицират така: р-ди за деиноста; финансови р-ди; извънредни р-ди. Като се обобщят елементите на р-дите, формиращи себестойността на пром продукция, се налага изводът, че най-голям относителен дял заемат пр-те р-ди, а именно: р-ди за матеряли; за горива и енергия; външни у-ги; амортизации; заплати; соц осигуровки; брак и др.
Разходи за лихви, като част от себестойността. Към р-дите за лихви се отнасят начислените лихви по всички заеми, вкл просрочените. Известно е, че зависимостта м-у финансовите р-ди (р-дите за лихви) и себестойността е правопропорционална. Следователно при по-високи р-ди за лихва при равни други условия, цените също нарастват.
Печалбата, като елемент на цените. При индивидуалните цени печалбата е ценообразуващ фактор, т е нейната величина, прибавена кум себестойността, определчя цената за пр-но потребление. Формираната в съответствие с изискванията на размяната пазарна цена за пр-но потребление също съдържа 2 елемента – пълни р-ди и печалба.
Връзка на ДДС с цените на едро и дребно. ДДС е косвен данък, който се прибавя към цената за пр-но потребление с оглед получаване цената на едро. Цената на едро с ДДС се получава като сума от цената на пр-ел, намалена с търговската отстъпка и изчисления на тази база ДДС.
Материала е изпратен от: Момка Йорданова
Изтегли материала
