Четв, 27- ми Юни
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Финанси и борси

Методи за определяне на индивидуалните цени. Особености на ценовата политика при пазарни условия


Методи за определяне на индивидуалните цени. Особености на ценовата политика при пазарни условия.

Видове цени на вътрешния пазар. В зависимост от това кой определя вътр цени, последните се разделят в 3 групи: индивидуални цени; пазарни цени и държавно регулирани цени. В зависимост от елементите, които се вкл в индивидуалните и на които се разпадат пазарните цени, последните биват: цени на едро без ДДС; цени на едро с ДДС; цени за домакинствата.

Индивидуални и пазарни цени. Индивидуалните цени са цените на отделните пр-ли. При срещата м-у индивидуалните цени на отделните стокопр-ли се формира пазарната цена. Индивидуалната цена е първична, а пазарната цена се формира в условията на конкуренция.

Разходно-калкулативни методи на ценообразуване. Метода на ценообразуване най-общо може да се представи: цената = (променливи Р+фиксирани Р) + печалба. РКМ най-общо се разделят на 2 групи: ценообразуване на база на разходите + надбавка; ценообразуване на база на разходите + определена целева печалба. При първата група акцентът пада в-у р-дите, а при втората в-у целевата печалба.

Метод на потребителската оценка. Този метод се използва от онези маркетингово ориентирани фирми, които изграждат цените си в съответствие с мнението на клиента. Известни са 3 начина за определяне на потр оценка: Пряко определяне на цената; точкова с-ма на оценка; диагностичен метод.

Ценообразуване на база “пазарните конкуренти”. Този метод в Западна Европа се използва предимно на пазарите с олигополистична конкуренция. Изграждането на цените минава п-з следните етапи: осигуряване на информацията; анализ и избор на показатели за сравнение; определяне на относителните тегла на параметрите; установяване на параметричните различия и определяне коефиценти на качеството; параметрична оценка на различията; определяне на параметрични конкурентни цени.

Тръжно ценообразуване. Този метод е известен като “ценообразуване на база предполагаеми конкурентни цени”. При определяне на офертната цена тя следва да бъде съобразена с 2 обстоятелства: със собствените р-ди и цена; с предполагаемото равнище, с което участват останалите конкуренти.

Себестойноцтта като елемент на цените. Себестойността като основен елемент на цените вкл променливите и постоянните р-ди. Съгласно нац сметкоплан, р-дите, имащи отношение към простото възпр-во, се класифицират така: р-ди за деиноста; финансови р-ди; извънредни р-ди. Като се обобщят елементите на р-дите, формиращи себестойността на пром продукция, се налага изводът, че най-голям относителен дял заемат пр-те р-ди, а именно: р-ди за матеряли; за горива и енергия; външни у-ги; амортизации; заплати; соц осигуровки; брак и др.

Разходи за лихви, като част от себестойността. Към р-дите за лихви се отнасят начислените лихви по всички заеми, вкл просрочените. Известно е, че зависимостта м-у финансовите р-ди (р-дите за лихви) и себестойността е правопропорционална. Следователно при по-високи р-ди за лихва при равни други условия, цените също нарастват.

Печалбата, като елемент на цените. При индивидуалните цени печалбата е ценообразуващ фактор, т е нейната величина, прибавена кум себестойността, определчя цената за пр-но потребление. Формираната в съответствие с изискванията на размяната пазарна цена за пр-но потребление също съдържа 2 елемента – пълни р-ди и печалба.

Връзка на ДДС с цените на едро и дребно. ДДС е косвен данък, който се прибавя към цената за пр-но потребление с оглед получаване цената на едро. Цената на едро с ДДС се получава като сума от цената на пр-ел, намалена с търговската отстъпка и изчисления на тази база ДДС.


Материала е изпратен от: Момка Йорданова




Изтегли материала