Неделя, 5- ти Април
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / История

Национален въпрос на Балканите


Лекция № 7


И държавите на демокрация на Балканите – Гърция и Турция, са изпълнени със сложни, противоречиви, кризисни елементи, които се отнасят до националната им политика, като това засяга двустранните им отношения и външната им политика. И в двете държави национализмът е един от устоите на държавното устройство, на развитието на тези държави, както и във външнополитическата им активност. При двете държави се полага тенденция, която води до проява на фундаментализъм в националните им отношения и политика.

Турция – в името на националните им цели и задачи и укрепването на светския характер на държавата и следването на заветите, оставени от Кемал Ататюрк, армията се включва активно в държавната политика и осъществява режим на „военна хунта”. В годините, когато армията завзема властта, Турция проявява активност, както в националната си политика във вътрешен план, така и в извеждане на проблемите на външната сцена. В Турция се възраждат такива учения, които да укрепват турското национално самосъзнание чрез опитите за синтез на турските традиции и западния модел. Това става и с претенции и стремеж за интра и интеррегионална хегемония. На дневен ред се извежда проблема за кюртите, пантюркизма, също така и на „външните” турци и балканските турци, отделя се внимание на турската нация извън границите на турската държава. Отделят се средства за възкресяване на паметта и общото минало, за внушение на това, че мюсюлманите са кръвно, религиозно и цивилизационно свързани с Турция. Те са част от „великата” турска нация.

Към тези мюсюлмански общности се провежда активна политика. На всеки десет години (1960 – 1970 – 1980 г.) турската армия излиза на сцената. В началото на 80те (1982 г.) Турция довършва разделението на Кипър и се формира Северно Кипърска република, която е турска. Турция се насочва към активна политическа дейност, но подривно шпионска.

Във вътрешната политика настъпват радикални изменения. В Турция след няколкократните Конституции след превратите се подчертава, че в Турция живеят само турци. Ликвидира се тюркското национално движение, което след 1970 г. е възприело формите на активно освободително движение и необявена гражданска война. Този проблем се интернационализира, тъй като тюркското национално движение получава международна подкрепа. През този период Турция започва да изпитва критики за национално – малцинствената си политика.

Особено остро става в отношението й с Гърция и България. Те преминават в кризисни очертания след 80те години.


Гърция – и в нея има съществени изменения, които имат отражение в националната й политика и националния й проблем. Първото важно нещо е, че през този период църквата става опора на националното достойнство и самосъзнание и е един от устоите на гръцката идентичност (40те и 50те има национална война, когато много от ценностите са обезсмислени и остава само църквата). В този период се стига до фундаментализъм в Гърция като също така има и военен преврат. Военните извършват този преврат и управлението е наречено „хунтата на черните полковници”. Това отприщва национализма на гърците и се възражда идеята за гръцкото величие – „мегали идея”. Тази доктрина отново става ръководство за действие.

След средата на 70те години, когато се стига до поражение на военната хунта и мегали идеята (опит за преврат на Кипър). Неспособността на Хунтата да наложи своето влияние довежда до нейното елиминиране, като това става след една резигнация. Гърция се прощава с идеята за еносис. В края на 70те години Гърция прави опит за хомогенизация и се стига до идеята за „гръцко-македонската борба”. Това означава експанзия на север.


Материала е изпратен от: ИВЕЛИНА ВЕЛИКОВА ДРАГОЕВА




Изтегли материала