Четв, 28- ми Окт.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Български език и Литература Други

Националните добродетели в разказите на Елин Пелин


Националните добродетели в разказите на

Елин Пелин


(Екзистенциална връзка човек – земя, чийто посредник е трудът)

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин. В статията си “Как пиша” творецът споделя: “… един писател се оформя в средата, в която живее, в епохата, в която се

ражда …”. Годините, в които излизат повечето от произведенията на Елин Пелин са времето, когато се руши идилията на патриархалния свят и се градят новите отношения (края на 19-то и началото на 20-то столетие). Разказите на повествователя са художествено реализирани чрез типични за епохата герои. Характерно за “художника на българското село” е, че се стреми да бъде трезв анализатор на битието на труженика. Отново в статията си “Как пиша”, той сам заявява по един индиректен начин, че нашата литература трябва да развива онова реалистично начало, наложено от Вазов. Сравнение с “патриарха на българската литература”, който по-рядко създава картини от руристичната действителност, при това предадени като наблюдение “отвън”, Елин Пелин изцяло се съсредоточава в селския живот и го разкрива “отвътре”, интимно слят с неговия бит, психология и въжделения. Въпреки това той не е битов писател. Интересува го предимно човека.

След Иван Вазов Елин Пелин е друг голям майстор на разказа (на късия разказ) в нашата белетристика. Той му придава жанрово-стилово съвършенство и издига този повествователен жанр до класически висоти, които по-късно достига само Йордан Йовков. В архитектониката на неговия разказ стои най-често една случка и за разлика от Йовков много рядко има ретроспекция. При него случката служи за развръзка, идваща след стремително повествование в кулминацията на текста. Разказите му са организирани върху античния драматичен принцип за единство на време, място и действие. Най-често повествованието се води в епическото сегашно време. Събитието се разгръща в рамките на един топус – полето, нивата, двора.

У Вазовите разкази преобладава фейлетонно-очерковото начало, което им придава известна публицистичност в тона и фрагментарност в композицията, докато в Елин-Пелиновите повествователят се скрива зад обективната картина на случката. Образите и събитията, пейзажите и настроенията са предадени в обективен разказ, при който като че животът сам се развива. Писателят не се намесва открито, не ръководи и не коментира случилото се.

Разказът може да започне със случката или с пейзаж. Природата е персонифицирана като жива реалност и не само съдейства за разкриването на художествената идея, фиксира момента и пространството, представя героите и предрича събитието, но и по своему гради случката и внася лирическа струя в повествованието, като изразява авторовата позиция към проблемите и конфликтите. Майсторството на Елин Пелин се разкрива и чрез диалога – много често формата, в която протича случката. Съвършенството на писателя се състои в точната и лаконична реплика. Елин Пелин показва познаване на живата българска реч. Рядко в разказите му присъства епилог. Докато при Йовков финалът има сумиращ характер, то при Елин Пелин това е мястото в текста, където се разрешава проблемът. При “художника на българското село” всичко се подчинява на някакви природни закони. Съдбата на човека е исторически и социално обоснована.

Елин Пелин е писател-народопсихолог. Той познава до съвършенство душата на човека от народа, мирогледа, светоусещането, жизнената философия на героите си, техния емоционален свят. В творчеството си разкрива традиционните за хората, сред които е отраснал качества, като не идеализира, а отразява правдиво слабостите им. Повествователят обаче набляга на добродетелите на труженика, които е съхранил дори в немотията и страданията, в моментите на природни бедствия и тогава, когато е ограбван от богаташите и държавата. Налага се идеята, че страданието ражда добротата или е следствие от нейната проява.


Материала е изпратен от: Стефан Димов




Изтегли материала