Сряда, 19- ти Юни
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Право

Обща теория на правото


Първата група образуват правните науки, които дават теоретико-исторически знания. Това са общотеоретическите и исторически науки за правото и държавата. Към тях спадат Обща теория на правото (науката, с която ние се занимаваме), Обща теория на държавата, История на общата и българската държава и право, Политически и правни учения и др.

Втората група е на юридическите (правните) отраслови науки. Те изучават правните норми, систематизирани по предмета на правното регулиране, или кръга на обществените отношения, които уреждат: гражданско право, конституционно право, наказателно право, процесуално и др. По-късно от тези основни отрасли се отделят и стават самостоятелни други отраслови правни науки: трудово право, семейно и наследствено право, административно право, финансово право и т. н.

Третата група са приложните правни науки, чията характерна особеност е в това, че тяхното научно съдържание не е юридическо, а е от друга наука извън правото. Юридическата практика обаче не може да се развива нормално без да се опира на тези науки. В тази група влизат съдебна медицина, криминалистика, съдебна статистика, съдебна психиатрия и др. подобни науки.

Значението на Обща теория на правото като общотеоретическа научна дисциплина е голямо. Тя изработва общи понятия и методологически категории, които намират широко приложение във всички, особено в отрасловите правни науки.



4. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО


Правото като наука започва да се изучава още в дълбока древност, когато се появяват първите държави, дълго преди да се появи Законникът (Кодексът) на Хамурапи през ХVII век пр. н. е. във Вавилон. Съвременните научни данни сочат, че закони са изучавали още учениците в първата месопотамска държава Ур- Наму. (ХХV пр. н. е. ).

В основата на гръцко-римската представа за правото стоят и го определят етически, т. е. нравствени понятия.

В европейските страни идеята за правото като израз на справедливост се изгражда постепенно като в хода на историческото развитие преминава през различни етапи.

Първият период започва от появата на ранните държави на европейския ковнтинент. В древногръцката митология богинята Темида е олицетворение на всеобщия и естествен ред в природата и обществото. От брака й със Зевс се раждат Евномия (равенство) и Дике (справедливост). Редът се охранява от Сила и Власт, слугите на Зевс, които той изпраща за да въдворят ред и спокойствие между хората и боговете когато този ред се нарушава. Така към Равенство и Справедливост се прибавя Сила. Човешкият закон в своята същност е съчетание на право и сила.

През ранния период на държавността първият гръцки поет Хесиод свързва по вече сложила се традиция обичайното право с понятието темис и като израз на сраведливостта - с понятието дике.

Прочутият Питагор прибавя към определението на право математическото понятие равенство.

Аристотел задълбочава определението на правото и го разглежда вече като историческо и политическо явление. Правото за него е политическа справедливост, т. е. справедливост, установена от държавата. Както и другите прочути гърци той свързва правото и с морала. Обичайното право се изгражда спонтанно и стихийно върху наследените обичаи, които в своята същност са нравствени норми

Особено забележителен е римският период от историческото развитие на правото и юридическата теория за него. Римляните създават безсмъртното и величествено частно право, което урежда предимно гражданскоправните отношения и определя правата и задълженията на римските граждани. Римските юристи повдигат фундаменталния въпрос за предназначението на правото. Дългът на юристите, според тях, е да се грижат за правосъдието, да величаят доброто и истината, да различават справедливо от несправедливо, позволено от непозволено.


Материала е изпратен от: Недялка Петрова




Изтегли материала