Сряда, 19- ти Юни
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Право

Обща теория на правото


Правото според римляните се дели на няколко групи норми. Първата група образува публичното право, което включва също религиозни норми (т. нар. сакра). Правните норми не са диференцирани още от религиозните.

Особено е разработено от римляните обаче вече споменатото частно право. Неговите норми образуват втората и основна група. Частното право се състои от jus naturale, т. е. природно, или естествено право. Нормите на jus naturale притяжават не само хората, но и всички живи същества. В частното право се включва също така jus gentium, или общо право на народите, което се отнася обаче само до хората, независимо от тяхната държавна принадлежност. По-късно то ще послужи за основа на международното право. Третата част на частното право образуват нормите на jus civile, или собствено право на древните римляне - квирити.

Правната наука разцъфтява през класическия период в римската държава. Към първата правна компилация при император Юстиниан през VI век (следкласическия период в римското право) вече са написани хиляди съчинения на правна тематика, включително и трудове за самата Юстинианова кодификация. Постепенно нейните текстове се редактират, преписват и предават от поколение на поколение, а също се рецепират (се заимствуват, се включват) в правото на европейските страни.

Следващият период в развитието на правната наука е Въэраждането - Ренесанса (Франция) и Реформацията (предимно Германия). През този период европейските страни извършват масова рецепция (заимствуване) на римското частно право и формират собствените национални правни системи.

Времето на заимстване (рецепцията) на Римското право е свързано с неговата усилена теоретическа разработка. Ранната рецепция започва още през ХII век в бързо възникващите и развиващи се през Средновековието феодални търговски градове. Старите текстове на римското право се приспособяват към новите исторически условия, а успоредно с това продължава развитието на научно-теоретическата правна мисъл. Особено голяма заслуга за нейния напредък през този период имат университетските школи на глосаторите и постглосаторите (от глоса - коментар, бележка).

По-късно се заражда, развива и обосновава естественоправната представа, че правото се корени в природата, в същността на човека, плод е на неговия разум (ratio). Рационалистите от естественоправната школа се занимават главно с теоретично решаване на проблема за справедливост и равенство в правото. Великите географски открития доказват, че държавата е продукт на историческото развитие, а преди нея е съществувало първобитно, природно, естествено състояние, за което е характерно, считат естественоправниците, вродено право на живот, лична неприкосновеност, семейство и собственост.

Другата характерна черта на естественото право, според тях, е неговата неизменност и постоянство, въпреки че то е неписано право. Естественото право, а още по-точно неговите изисквания, трябва задължително да се отразяват в писаното човешко право, което създава държавата. Следователно, право за тях е дуалистично по своята природа, при това водеща роля изпълнява естественото право. Ако писаното човешко право противоречи на императивите на естественото право, то такова право не бива да се изпълнява, да се спазва. Естественоправниците развиват по-нататък учението за гражданското неподчинение, основите на което в ожесточените борби със светската власт е заложила още църквата и нейните видни теоретици начело с прочутия Тома Аквински.

Под лозунгите на естественоправниците за свобода, равенство, братство и справедливост се извършват буржоазните революции. Естествените права се закрепват в политическите декларации и се превръщат в позитивно право. Като такива те намират място в първите конституционни актове. Американската конституция (1787), Френската Декларация за правата на човека и гражданина (1789) и Конституцията от 1791 г.

След буржоазните революции в Европа идва епохата на Реставрацията. По това време настъпва разцвет на аналитическата (историческа) юриспруденция, която е консервативна и реставраторска само в политическо отношение.

Историческата школа, една от най-авторитетните представителки на научната мисъл през тази епоха, критикува ненаучните, слабите пунктове в естественоправното учение. Нейните идеолози убедително доказват, че не съществуват някакви абстрактни, вечни и неизменни права, които не са записани никъде, но присъстват само в съзнанието


Материала е изпратен от: Недялка Петрова




Изтегли материала