Основни подходи и методи на фирменото ценообразуване

ОСНОВНИ ПОДХОДИ И МЕТОДИ НА ФИРМЕНОТО

ЦЕНООБРАЗУВАНЕ²

Ценообразуващи подходи и принципи

М Е Т О Д И

ПОДХОДИ, ОСНОВАНИ ВЪРХУ ФИРМЕНИ КРИТЕРИИ От “разхо- дите” От “печал- бата” Оптимизиране на печалбата Максимизиране на печалбата ПАЗАРНО ОРИЕНТИРАНИ ПОДХОДИ От “конку- ренцията” От “тър- сенето”

Метод “разход – плюс” с разновидности (Cost – plus pricing/Full cost pricing): Метод на средните разходи (Average cost pricing) Метод на стандартните разходи (Standard cost pricing) Метод на кривата на опита (Experience curve pricing) “Разходи плюс стандартна надбавка” (Cost plus standard markups) “Разходи плюс различни надбавки” (Cost plus different markups) Метод на променливите разходи (Variable cost pricing model/Direct cost pricing) Методи на целевата печалба (Target return pricing/Cost plus target pricing) Целева печалба върху продажбите (Target return on sales) Целева печалба върху инвестициите (Target return on investment, ROI) Целева печалба върху активите (Target Return on assets, ROA) Анализ на “разполовяващата точка” (Break-even analysis) Метод на пределните разходи или маржинал- ния анализ (Marginal cost pricing/Marginal analysis) Метод на текущите цени на конкуренциятa (Going-rate pricing/Above-at-below market pricing) Метод на конкуренто тръжно офериране (Competitive bidding/Sealed-bid pricing) Метод на потребителска оценка за цената (Percelived Value Pricing) Метод на полезния ефект за потребителя (Economic value to the customer, EVC/Value in use pricing) Метод на психологично ценообразуване (Psychological Pricing): Ценообразуване за купуваци с пристижен Имидж (Image pricing/Prestige pricing) Нетна цена (Odd-even pricing) Ограничен брой ценови равнища (Price lining)

ПОДХОДИ И МЕТОДИ НА ЦЕНООБРА-

ЗУВАНЕ, ОСНОВАНИ ВЪРХУ ФИРМЕНИ

КРИТЕРИИ

Тази група от подходи и методи възпроизвежда основните положения на класическата теория на цените и акцентира върху количествените зависимости между разходите, цените и продажбите.

Зависимостите “цена – продажби” (реакцията на търсенето), “цена – разходи” (фирмените условия на производство и реализация) и “цена – печалба” (фирмената цел) реално съществуват и имат значение за икономиката на всяко предприятие. Поради тази причина те са формално и логически верни ориентири за ценови решения, но не са достатъчни. Тези зависимости отразяват само отделни страни на пазарната действителност и заради това са опростени и едностранчиви нейни модели. Ето защо, подходите и методите, основани върху фирмените критерии за разходи и печалба са необходими, но недостатъчни за вземането на реалистични ценови решения.

Повечето от методите в тази група прилагат така наречената прогресивна калкулация, тъй като тяхната техника на ценообразуване е “от разходите към цената”. Някои от тях, обаче използват друг вид калкулация, наречена регресивна, чиято схема е “от крайната към изходната цена”³.

РАЗХОДНИЯТ ПРИНЦИП И КАЛКУЛАТИВНИТЕ

МЕТОДИ НА ЦЕНООБРАЗУВАНЕ

В пазарни условия като правило няма пряка връзка между индивидуалните радходи на доставчика и фактическата цена, по която той продава. Изключение от това правило са случиите, когато дадена фирма трябва да определи долната граница на цената за новите си изделия и когато прави оферта за участие в търг. Единствено тогава тя основава цените си върху собствените си разходи.

Материала е изпратен от: Станка Трифонова




Изтегли материала