Четв, 6- ти Май
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Медицина

Остър Апендицит


б).апендикуларен абсцес;

в).разлят гноен перитонит;

г). други усложнения: пилефлебит,сепсис и др.

1.2.Етиология и патогенеза.

Острият апендицит е неспецифично възпаление на апендикса от гноеродни микроби (стрептококи, стафилококи, Е.соli- ентерогенен път ). Процесът възниква по хематогенен път – ангина, парадонтоза и други фокални огнища , или лимфогенен път – от съседни органи и тъкани.

В етиологията на острия апендицит определена роля играе алиментарният фактор. В детската възраст известна роля за възникването на острия апендицит има глистната инвазия. Много опити са направени за за откриване на специфичен микробен възбудител на острия апендицит ,които не са се увенчали с успех. От лумена на възпаления апендикс се изолират преди всичко Е.соli ,ентерококи, и по-рядко гноеродни микроби- стафилокок, стрептокок и др. При гангренозните форми често се намира B.perfringens и други анаероби. Посочената полиморфна флора като правило се намира в червата на здрав човек. Това свидетелства, че за възникване на заболяването не е достатъчно само наличието на вирулентна микрофлора , а са необходими също определени патологични подбуди и от страна на макроорганизма. Патологичните изменения при острия апендицит започват с функционални разстройства, които се заключават в спастични прояви от страна на илео- цекалния ъгъл(баухинизъм), на цекума на апендикса. Възможно е в основата на спастичните прояви първични да са нарушенията на храносмилането като усилване на гнилостните процеси при приемане на големи количества белтъчна храна. Спазъмът може да се провокира и от глистна инвазия., фекални камъни, чужди тела и др.Спазъмът на гладката мускулатура се съпровожда със съдов спазъм-нарушена евакуация, апендикостаза, локално нарушение на храненето на лигавицата , в резултат на което се образува първичен афект. От своя страна апендикостазата способства за повишаване на вирулентността на намиращата се микрофлора в апендикса. От този момент започва типичният възпалителен процес , изразяващ се в масивна левкоцитарна инфилтрация в началото на лигавицата и субмукозата , а след това във всички слоеве на апендикса , включително и на перитонеума. Инфилтрацията се съпровожда с бурна хиперплазия на лимфния апарат на апендикса. Наличието на некротични тъкани в областта на единични или няколко първични афекта обуславят появата на патологични ензими на гноенето- цитокиназа и др. Тези ензими оказват протеолитично действие върху апендикса, което завършва с перфорация и перитонит.

От клинична гледна точка поражението на лигавицата на субмукозата съответства на катаралната форма на апендицита . Преходът на възпалението във всички слоеве на апендикса , включително и в перитонеума, отговаря на флегмонозен апендицит. Пълна или почти пълна деструкция съответства на гангренозния апендицит.

1.3.Патологоанатомични и клинични форми на острия апендицит

При съпоставяне на клиничните данни с морфологичните находки по време на операция се установява, че възпалението на апендикса протича динамично: у едни болни апендицитис симплекс дава обратно развитие, при други той прогресира, създава деструкция, у трети изведнъж възниква клиника на тежък апендицит с ярко изразени дектруктивни изменения в апендикса.


Материала е изпратен от: Иван Недков




Изтегли материала