Сряда, 27- ми Май
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Други

Планиране и прогнозиране


В заключение, може да се посочи, че на базата на направения кратък обзор на характеристиката на окръжаващата бизнессреда и натрупания опит в областта на планирането и прогнозирането през последните години, в борбата за оцеляване при условията на прехода към XXI век, институциите и организациите се специфицират с три обобщени характеристики:

  • висока степен на информатизация и електрониза-ция, в т.ч. използване на нови информационни продукти за набиране и обработване на информация за преодоляване на риска и неопределеността на бизнессредата;

  • повишена сложност на връзките и взаимоотноше-нията между партньорите и конкурентите и търсене на нови подходящи методи и подходи за нейното преодоляване;

  • силна подвижност и адаптивност на бизнес плановете на институциите и организациите поради бързо променящите се условия на окръжаващата бизнессреда, което извежда на преден план ролята и значението на прогнозирането и планирането в тяхното управление, като основен инструмент за предвиждане и своевременно отразяване на промените.

Всяка от посочените характеристики абсорбира и концентрира огромен брой фактори и условия, които позволяват да се усилва или намалява положителното влияние на планирането и прогнозирането върху общия ефект от управлението на институциите и организациите.


1.2. Философията на съвременното

планиране и факторите за неговия

успех

П ланирането се прилага за създаване на условия и предпоставки за рационално управление на институции и организации още от края на 19 век; преминава през различни трансформации, като получава конкретни нюанси в различните държави по света и остава основна изходна позиция и гаранция за успех във всяка дейност и до сега. То запазва своята водеща роля, защото постоянно се променя като следва и отразява измененията на окръжаващата бизнессреда и е подчинено на стремежа за запазване и оцеляване на институ-циите и организациите. През последните две десетилетия на ХХ век планирането се превърна в едно от най-революционните знания, чиято промяна беше предизвикана от потребностите на управленската практика на авангардните институции и органи-зации. В стремежа си да изберат най-добрата насока за своята дейност в условията на бързо променяща се и агресивна бизнес-среда, за да оцелеят, те бяха принудени да търсят нови рацио-нални модели за своето поведение. Тази потребност се появи в резултат на постепенната трансформация на “индустриалното общество в “обслужващо и превеждането на икономиките на отделните държави към новите условия на зараждащата се трета “информационна” вълна (30, с. 14-15). Преосмислянето на прехода и търсенето на нови, динамични и гъвкави модели за управление се налага с оглед овладяване разрушителната сила на хаоса, развихрил се във всички области на стопанския, политическия и културния живот. Посоченото обстоятелство предизвиква потребността от рязка промяна в цялостната философия на управлението и неговото пренастройване на планова основа, с цел постепенно балансиране и установяване на равновесие в икономическия и политическия живот на корпоративно, национално и транснационално равнище. Затова новата философия на планирането се свързва преди всичко с разкриване на неговата нова роля, връзките и зависимостите му с другите функции на управлението в условията на настъпващата промяна. За целта е необходимо да се изследва тройната релация между планиране, управление и промяна, както и да се направи опит за разкриване на основните тенденции в нейното развитие по отношение на:

GROITAREFER

  • управлението чрез планиране;

  • планирането на промяната;

  • плановото управление на промяната.

Графично, връзката между управлението чрез планиране, планирането на промяната и плановото управление на промяната може да се представи по следния начин (вж.фиг. 1):

Управлението винаги е съдържало елементи на планиране, а във функционалната управленска структура то заема водеща позиция. През последните години планирането съдържателно се промени и разви. То се превърна в основа за планово управление на организацията и институцията. В това отношение особено значение има прогнозирането, което е предварителен или начален етап на планирането. Чрез него се създават условия за поставяне целите на организацията или институцията, за предвиждане на очакваните резултати и за определяне на необходимите за тяхното постигане ресурси.

Ролята на планирането нарасна през последните две десетилетия на ХХ век във връзка с потребността от ориентация в промените, които обхванаха цялата световна икономика и стре-межът на всеки ръководител да предвиди поне отчасти насоките на промяната и да ги използва в интерес на институция.









фиг.1


По своята същност промяната се явява в две форми – стихийна и планова. Стихийната промяна е израз на спонтанно възникнали идеи за изменения или за разрушаване на съществуващи институции, организации, структури, връзки и пр. В повечето от случаите тя няма градивен характер и не насочва процесите към определена цел за бъдещото развитие, затова резултатите от нея имат по принцип негативен характер. Плановата промяна обединява двете тенденции от новата философия на планирането (планиране на промяната и плановото управление на промяната), основава се на обективните икономически закономерности, противопоставя се на стихийната промяна и на разрушителната сила на хаоса. Плановата промяна се гради върху идеята, че чрез нов, нетрадиционен начин на планирането могат да се контролират и управляват бързо настъпващите промени в икономическото и политическото развитие на отделните държави и на световната икономика като цяло. От анализи на литературни източници и наблюдения върху поведението на институции и организации в края на ХХ век може да се посочи, че чрез планирането на промяната, в най-общи линии, се създават условия за:


Материала е изпратен от: Детелина Даутева




Изтегли материала