Сряда, 27- ми Май
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Други

Планиране и прогнозиране


  • намаляване негативното влияние на хаоса върху управлението на институциите и организациите;

  • консолидиране на социални групи за съдействие и поддържане на идеите за промяната;

  • предотвратяване разрушаването на институции и организации, преди да са създадени алтернативни техни форми;

  • съдействие за постепенно трансформиране и съгласуване на целите на институциите и организациите с целите и изискванията на транснационалната бизнессреда;

  • обхващане, балансиране и разпределение на ресурса “знание” и на интелектуални продукти.

Плановата промяна е ново явление, което се свързва с цялостната преориентация на дейността на институции и организации, но все още липсват достатъчно опит и наблюдения, за да се формулират общовалидни принципни положения и да се дават общовалидни теоретически постановки.

В края на ХХ век плановата промяна в различна степен е засегнала почти всички национални стопанства, независимо от тяхното желание да се променят. Тя има свой собствен профил в различните държави - в някои се проявява като тотално нова система за управление и планиране, а в други - като частични модели за управление и планиране на отделни производства или на отделни елементи от дейността на институциите и организациите.

В условията на недостатъчна и систематизирана информация за новата философия на планирането, особено полезно и целесъобразно за нашите условия е запознаването със спецификата и особеностите на конкретни модели, приложени вече в управлението на институции и организации в Западна Европа и САЩ.

Новата философия на планирането в Западна Европа се разкрива чрез моделите, разработени и обобщени от Пипер и Рихтер (23, с. 50-53). Чрез тях се извеждат основните тенденции на плановата промяна в Германия, Австрия и Швейцария. Те показват чрез конкретни илюстрации изменението в стандартната утвърдена система за планиране, използвана до сега и доказала своите предимства за развитието на икономиките им.

В теоретичен план, промените в планирането се конкрети-зират чрез няколко модела:

  • теория на полето;

  • модел на изследователската активност;

  • планов модел;

  • интегративен модел.

Моделът “теория на полето” е създаден от Курт Левин още през 1963 г. и се разглежда като първия основоположен модел на плановата промяна. Той се приема като изходна позиция за създаване на други основни модели за промяна на институции и организации, на социални групи и отделни личности. В “теорията на полето” Курт Левин прави опит за използване на психологически модели, при които човешкото поведение се анализира в рамките на психологически силови полета. В своите изследвания той прави аналогия между физиката и физичните полета и човека и психологичните полета. Като използва известния физичен закон, че всяко поле се състои от два вида сили - такива, които подтикват и стимулират измененията (акселериращи сили), и такива, които ги възпират и задържат (рестрекционни сили), Курт Левин се опитва да разкрие и анализира двете сили и да пренесе изводите към планирането на икономическите и социалните дейности. Според него, за да оцелее в развитие една институция и организация е необходимо равновесие и баланс на тези две сили. При извършването на плановите промени и в условията на новата бизнессреда нужното равновесие може да се постигне чрез прилагане на подходящи стратегии в управлението. Като такива се посочват следните:


Материала е изпратен от: Детелина Даутева




Изтегли материала