Сряда, 27- ми Май
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Други

Планиране и прогнозиране


  • стимулиране влиянието на акселериращите сили;

  • задържане и отслабване въздействието на рестрекционните сили;

  • промяна на посоката на въздействие в позитивен аспект на силите от окръжаващата бизнессреда.

  • Изследваният от Левин процес на плановата промяна, моделиран чрез “теорията на полето” протича в три основни фази:

  • разрушаване на установено равновесие и създаване на готовност за приемане на промяната;

  • движение към ново състояние, експериментиране на нови начини за поведение и способи за тяхното регулиране;

  • фиксиране на установено ново равновесие, стабилизиране на промените и интегриране на отделните личности като части от системата за управление и планиране дейността на отделни институции и организации.

Моделът на “изследователската активност” е създаден от Френч и Бел през 1977 г. Те дефинират изследователската активност като процес на целенасочено събиране на емпирични данни за една система, разработване на допълнителни хипотези и изменение на отделни променливи чрез допълнително събиране на информация, проверка и оценяване на резултатите. Според авторите този процес на моделиране се състои от поставяне на диагноза, събиране на данни, обратна връзка, обработване на данните, планиране и извършване на конкретни дейности. Характерно за модела на изследователската активност е и тясното сътрудничество между научния работник, изследователя и обекта на планирането, които си взаимодействат при планирането, провеждането и оценката на промяната.

Плановият модел на Липит, Уотсън и Уестли разширява и усъвършенствува модела на Курт Левин в две нови насоки - развитие на нуждата от промяна” и “институционализиране”. Първата насока е свързана с развитието и утвърждаването на човешкото усещане, че промяната е необходима и дори неизбежна, а успешното възприемане на промяната в организацията се свързва с фигурата на консултанта, към когото се предявяват определени изисквания. Според авторите убедеността в промяната и сполучливия избор на консултант дават възможност за поставяне на правилна диагноза на проблемите на промяната в организацията, изработване на решения за тяхното преодоляване и осъществяване на тези решения. Втората насока е свързана с институционализиране-то, изразяващо се в нормативна и структурна поддръжка на промяната. Нормативната поддръжка предполага възприемане на целите от персонала и неговото активно участие в планирането на дейността на организацията. Структурната поддръжка на промяната означава, че решенията за промяната ще се осъществят чрез реорганизация и промени в производствената и организационно-управленската структури с участието и съдействието на персонала.

Като изучават и анализират задълбочено посочените три модела за промяна и пренастройването на планирането при условията на прехода към 21 век в Западна Европа, Бурже, Камингс и Хузе разработват една сравнителна таблица, в която се опитват да систематизират основните характеристики на трите модела (вж. табл. 1).

През втората половина на 80-те години на ХХ век в Западна Европа се появява и един обобщен интегративен модел на плановата промяна, разработен от Булок и Батън. Те изучават около 30 модела за управление и планиране на промяната и разработват своя интегративен модел, в които се разграничават фазите, през които една организация преминава в хода на промяната, в т.ч. и методите, подходящи за съответните фази. Според тези автори процесът на плановата промяна включва фазите: разузнаване, действие и интегриране. Методите за реализирането на всяка фаза организацията определя сама според готовността за осъзнаване и възприемане на промяната според спецификата на дейността си, разполагаемата информация за конкурентите, ролята и влиянието на консултантите и пр.


Материала е изпратен от: Детелина Даутева




Изтегли материала