1. СЪЩНОСТ НА ПЛАНИРАНЕТО.
Планирането е една от най-важните управленски функции. Без нея управлението е немислимо, доколкото е винаги свързано с намерения за бъдещето, желани промени, постигането на определени цели. Реализацията на целите е винаги съзнателен процес и за най-правилното и хармоничното му осъществяване е необходимо да с извърши планиране.
Умението на човека да предвижда бъдещето и да ориентира своята дейност съобразно тези предвиждания и целите, които си е поставил, го отделят от останалия свят. Планирането е присъщо както за отделния индивид, така и за отделни групи в обществото. То датира от дълбока древност, но по-широки обществени мащаби придобива през последното столетие.
Планирането, като човешка практика, е винаги субективен процес. Плановете винаги носят белега, почерка на своя автор. Той може по-успешно или по-малко успешна да се справи с тази дейност, в зависимост от различни обстоятелства: умение да се предвижда бъдещето; познаване на обективните икономически закони; равнище на квалификация; опит; информираност; реалност на целите; нормативни ограничение и др. Поради неумението на субекта да осъществява качествено тази функция, планирането като практика на определен етап може да бъде дискредитирано. От това обаче не следва, че планирането е ненужно и невъзможно.
Най-същественото в съдържанието на планирането се заключва във вземането на предварителни решения за това, какво да се прави, как да се прави и кой да го прави. Смисълът на всеки план е да се облекчи достигането на целите и задачите; да могат целите да се превърнат в поведение на субекта или организацията.
Процесът на планиране се състои от 7 основни стъпки:
-
Избиране на цели.
-
Анализ и оценка на външните (икономически условия, техническо развитие и др.) И вътрешните (капитал, човешки ресурси и др.) Фактори на организацията.
-
Набелязване на алтернативите за постигане на целите.
-
Оценка на алтернативите.
-
Избор на най-доброто решение.
-
Приложение на плана.
Материала е изпратен от: Meymin Aliev Saliev
Изтегли материала