Подоходно облагане на физически лица
Личен подоходен данък
Данъците върху доходите на физическите лица са сериозен приходоносител за държавния бюджет. У нас те формират около 15% до данъчните приходи. Фискалното значение на личния подоходен данък е различно в отделните страни (САЩ, Белгия, Италия, Англия - най-важният данък). В България и в европейските страни този данък се нарежда след косвените данъци.
Личните подоходни данъци имат своите предимства, които се изразяват в следното:
-
Те се считат за справедливи, тъй като при тях чрез прогресията в облагането се отчита платежоспособността, икономическата мощ на данъкоплатците.
-
Чрез тези данъци се намалява диференциацията при разпределението на даходите в пазарните икономики.
-
Те са еластични по отношение на увеличението и намалението на доходите и се явяват вграден автоматичен бюджетен стабилизатор.
-
Личните подоходни данъци се използват като инструмент за макроикономическо регулиране и стабилизация.
-
Те са неутрални по отношение на цените, защото не променят директно тяхното равнище, а само косвено чрез търсенето и предлагането.
-
Разходите по събирането на личните подоходни данъци са сравнително малки.
-
Чрез тези данъци може да се влияе върху демографските процеси.
Подоходните данъци не са само важен елемент от фискалната политика, а те оказват влияние и върху поведението на стопанските субекти при избора им между труд и свободно време, върху склонността на индивидите да поемат стопански рискове.
Личното подоходно облагане се въвежда за първи път в Англия през 1799 г. У нас се въвежда през 1894 г., но масовото прилажане на този данък се счита началото на 20 век.
Материала е изпратен от: Тодор Иванов
Изтегли материала