Неделя, 7- ми Март
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Български език и Литература Други

Подвигът и саможертвата на бунтовника в името на свободата


Подвигът и саможертвата на бунтовника в името на свободата




Творбата на "Прощаване" е написана през бунтовната и смутна 1868г. и разкрива образа на лирическият герой ,който по духовните си нагласи и стремежи е въплъщение на положителния герой на епохата -бореца за свобода,готов на подвиг и саможертва в името на най-значимата обществена и лична цел-свободата.
Бунтовникът е непреклонен в решението си,родено от две силни плюсови чувства- любовта към България и омразата към поробителите.Неговата житейска позиция е мотивирана и от твърдата й убеденост, че избраният път е единствено възможният за човек ,който има чест и будно чувство за дълг пред народа си.Подтик за решението на лирическият герой е и поривът към най-висшата човешка ценност - свободата,и законно право на всяка отделна личност,на всеки отделен народ. Творбата "На прощаване" е поетическо свидетелство за човешки героизъм, подвиг и саможертва,на онези българи изоставили дом им семейство в името на свободата.
Борческата устременост на героя е предопределена от ненависта към чуждия поробител.Чрез миналото време на глагола "станах" още в първите стихове е заявено,че тази активна житейска позиция е категоричен и и отколошен избор на младия мъж.Само незатихващото чувтво на дълбока синовна обич и жал подтиква лирическия герой отново да се обърне към майката,за да й обясни мотивите,които са го накарали да избере пътя на героичната саможертва.Началният стих "Не плачи, майко, не тъжи"сякаш отново се отваря вече воден спор,чийто изход отдавна е известен.Колкото и да е солна родителската болка,тя не може да разколебае бунтовника.Далеч по силен от майчинкия глас е повикът на съвестта. Личната и национална гордост на лирическия герой веднъж вече го е принудила да напусне свидния си дом и да приеме съдбата на скиталеца емигрант.Нерадостната му участ е следствие от непримиримостта към робството,експресивно назовано "черна прокуда",а поривът за борба е предопределен от ненависта към чуждото насилие,тегнещо над родното.Изразът "турчин,че бесней" в съчетание със синекдохата "бащино огнище" оформя представата за гибелната същност на робството.Гордата и свободолюбива личност на героя е устремена към единственото възможно решение-тотална революционна промяна в робското битие на народа.
Бунтовникът ясно съзнава,че неговата смърт в борбата е напълно възможна.Той не се страхува от нея, а я желае,защото тя достоен завършек на един отдаден на идеала живот,тя е смърт-себепостигане. Лирическият герой е уверен в значимостта на делото,непоколебимо вярва и във величието на своята мисия - чрез героичната си саможертва да даде тласък на борбата и да внуши на съвременниците си,че трябва да живеят в света на идеите,че свободата е "благородна свята цел"("Петрушан").В стихотворението двете възможности за изхода от борбата не са равностойни-по вероятния изход е смъртта.Саможертвата е представена като доброволна в порива на бунтовника към достойно себеосъществяване и себедоказване.За него геройчната смърт е необходимост в борбата,защото чрез нея ще се потвърди значимостта на борческия идеал,както и пълноценността на направения избор.
Представата за възможната гибел е конкретна в съзнанието на лирическия "аз".Тя е подчинена на желанието му да загине с достойна и красива смърт,която ще се превърне в пример за невръсните му братя,за всички бъдещи борци.Подвигът-саможертва е "видян" и внушен в изповедта пред майката като начало на вечен живот,на духовно безсмъртие.Борецът за свобода е постигнал победа над смъртта- преодолял е страха от нея,а това е най-великата победа на човешкия дух.Той внушава на майка си,че смъртта не е край,а начало на нов живот вечен в паметта на потомците.Юнашката майка трябва да участва и в този процес на възкресяване на сина, чрез словото-да овладее мъжествено скръбта си,да разказва "с сърце", за него,да поддържа спомена и да предаде заветния дял на братята:
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Смъртта на бунтовника ще бъде смърт без гроб.Неговото разкъсано,разчленено тяло ще се слее със земята-бялото месо ще "изчезне"в белия цвят на скали и орляци,а черните му кърви ще попият в родната земя.Братята няма да бъдат свидетели на този героичен незабравим акт,ще намерят само сабята и пушката и ще се докоснат до юнашкия дух.Попадането им в територията на подвига за тях ще бъде вид патриотично вдъхновение да продължат достойно борческото дело.За бунтовника е особено важна надеждата,че след гибелта започнатото от него дело ще се увенчае с успех,тази надежда поддържа оптимизма му.
Четирите стиха,в които е изобразена юнашката саможертва,свидетелстват,че подвигът осигурява духовно безсмъртие..Чрез сможертвеното отрицание на собствения си живот борецът за свобода се извисява нравствено,постига величие и слава.
Бунтовникът представя и втора възможност пред своята майка-възможносттада се върне "жив и здрав".да дочака бленуваната свобода.Младият човек,който е на ясно с реалностите,иска да успокои майчиното сърце,да го изпълни с вяра.
Неслучайно е избрана пролетта като сезон,в който ще възтържествува мечтаната свобода.Животът се възражда.Свооя нов живот ще започне и свободния народ.Анафората "жив и здрав"разкрива естествена човешка радост на младия човек,че е оцелял,че ще усети близоста на близките си.Красиви са юнаците,които даряват народа си със свобода.С гордост Ботевият герой говори за силата,за величието им.Народът ще


Материала е изпратен от: Марийка Михайлова




Изтегли материала