Сряда, 24- ти Април
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Счетоводство и контрол

Правни, данъчни и счетоводни аспекти на непаричните (апортните) вноски


Правни, данъчни и счетоводни аспекти на непаричните (апортните) вноски

Обикновенно под непарична вноска неправилно се разбира само понятието „апорт", вещна вноска , но така изведено съдържанието на непаричната вноска е стеснено само до прехвърлянето на материални имуществени блага . На практика предмет на апорт може да бъде всяка непарична престация, включваща всички елементи на имущество, дори някои по – особени форми на апорт като:

А)Апортиране на вещно право. Предмет на апортиране в сучая може да бъде както правото на собственост, така и отделни видове ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи.

Б) Апортиране на облигационно вземане. Тази непарична ипоска се извършва под формата на цесия. Изискванията за апортиране на вземане са последното да носи следните белези: да е имуществено, да е прехвърлимо и да е самостоятелно право. Апортирайки вземане,вносителят трябва да представи на дружеството и на съда доказателства, че цесията е съобщена на длъжника, като предаде на дружеството всички документи, удостоверяващи вземането.

В) Апортиране на ц.к.. С изключение на т.нар безналични ценни книги, всички останали ценни книжа материализират права, които могат да бъдат упражнени чрез предявяването им, т.е. на практика се апортира комплекс оч организационни и имуществени права, носени от ц.к. Прехвърлянето на собствеността върху ценната книга се извършва в предписаната от закона форма: предаване на ценната книга на приносител, цесия за поименните ценни книги, джиро за ценните книжа на заповед.

Г) Апортиране на имуществен комплекс. Като особени разновидности се разглеждат прехвърлянето на предприятие на търговец и прехвърляне на наследствена маса.

Като относително обособен комплекс, съвкупност от права, задължения и фактически отношения, търговското предприятие е обект на правото и няма пречка да бъде предмет на прехвърлителни сделки. Вноската следва да се извърши с писмен акт с нотариално заверени подписи, като вносителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците, чиито права или задължения са включени в апортираното предприятие. Направената непарична вноска подлежи на вписване в търговския регистър по партидите на вносителя и на дружеството.

Съществуват никои основни ограничения по отношение на имуществените елементи, които могат да бъдат предмет на апорт:

а) Предметът на апорта трябва да се намира в граждански или търговски оборот или да има световни или национални аналози;

б) Неговата стойност да може да получи парично изражение най-малко със средна степен на достоверност, даваща основание за счетоводната му трактовка като актив;

в) Предметът на апорт да е годен да служи за обезпечение на кредиторите на дружеството при тяхното удовлетворяване;

г) Не може да бъде предмет на апорт обещание за бъдещ труд или услуга

Съществен счетоводен въпрос е сделка ли е апорта и ако отговорът е положителен от какъв тип е тя?

Принципно апортирането е сделка, доколкото във всички негови форми и разновидности е налице прехвърляне на правото на собственост. За характера на тази сделка, обаче могат да се изведат поне три виждания:

I –во: От правна гледна точка се счита, че при апортирането е налице равопрехвърлителна сделка, реализирана при сложен фактически състав, в резултат на която се учредява членственно правоотношение. Този сложен фактически състав се състои от три самостоятелни събития:

- Едностранна правоучредителна сделка, извършена от напортьора и адресирана към общото събрание, с която заявява желанието си да учреди право на собственост върху свой актив в полза на дружеството с цел придобиване на капиталово участие. От счетоводна гледна точка тази сделка се реализира чрез самото записване на определен брой акции на дружеството;

- Многостранна организационна сделка, извършена от общото събрание под формата на решение за учредяване на акционерното дружество, в което се приема апорта, неговата оценка и самия вносител, като се определя на тази база и неговия индивидуален капиталов дял;


Материала е изпратен от: Леман Айридин




Изтегли материала