Четв, 24- ти Юни
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Право

Проблеми при реализиране на правата, задълженията и отговорностите на вещото лице.


Некачествените експертизи, водят до некачествено правосъдие, което е по-лошо и от липсата на правосъдие, доколкото липсата на правосъдие е свързана с липсата на отговорност за нарушителя на нечии права. Докато при качественото правосъдие освен липсата на отговорност (справедливост), на практика се стига и до санкциониране на увреденото лице, било като се отхвърли подадена от него основателна молба (жалба), било като то понесе съответния вид отговорност, без да е имало основания за това.



II. Субекти, осъществяващи експертизата - вещо лице или експерт?

Прави впечатление, че в по-новите нормативни актове, касаещи съдебната власт, като промените в Закона за съдебната власт от 2003 г., новите НПК, АПК (в сила от 12 юли 2006 г.), както и Наредба №1/2004 г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица, законодателят изоставя понятието “експерт” и налага по-архаично звучащото понятие “вещо лице”. От друга страна, в някои нови закони, като Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите и други е предпочетено понятието „експерт”. Доколкото в последните закони става въпрос за експертно подпомагане на различни органи на изпълнителната власт, то би могло да се предположи, че законодателят използва понятието „вещо лице”, за да обозначи специалиста, който подпомага органите на съдебната власт, а понятието „експерт”, за да обозначи лицето със специални знания, което подпомага органите на изпълнителната власт.

Доскоро в българското законодателство липсваше и дефиниция на понятието “вещо лице”, респективно “експерт”. Едва с §1(1) от Наредба №1 от 5 май 2004 г., за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица (издадена от Висшия съдебен съвет, обн. ДВ. бр. 51 от 15 юни 2004 г., изм. ДВ. бр. 29 от 5 април 2005 г.) се дефинира вещото лице, като - “Специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 200б или специалист по чл. 200в от Закона за съдебната власт”.

Все пак законодателят е отчел съществуването на терминологични различия, като в §1(2) от Наредбата - “Вещо лице, е и специалист със специални знания и умения, което в други нормативни актове е наречено “експерт”.



III. Организация на съдебната експертиза в Република България, съгласно действащата нормативна уредба.

Към настоящия момент организацията на съдебната експертиза в Република България се основава на няколко законови и подзаконови нормативни актове. На законово ниво въпросът е уреден в Закона за съдебната власт, Гражданския процесуален кодекс и Наказателния процесуален кодекс. На подзаконово ниво материята е уредена, в Постановление № 111 на Министерски съвет от 16 август 1975 г., за подобряване организацията на съдебните експертизи, Наредба № 10 от 29.11.1993 г. за съдебните и арбитражните експертизи (обн., ДВ, бр. 93 от 29.11.1993 г.), издадена от Министерство на правосъдието, Наредба № 1 от 5 май 2004 г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица, издадена от Висшия съдебен съвет, Наредба № 23 за съдебно-медицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологичните експертизи, приета от Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването, Наредба № 1461 за съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи, издадена от Министерството на финансите, Наредба № 1 от 12.01.1996 г. за авто-техническите експертизи, издадена от Министерство на транспорта, Министерство на правосъдието и Министерство на вътрешните работи.


Материала е изпратен от: Мария Иванова




Изтегли материала