Четв, 20- ти Юни
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Счетоводство и контрол

Проблемът за оценката в счетоводството


Проблемът за оценката в счетоводството

Относно теоретическата същност на оценката като счетоводен способ


Проблемът за оценката на активите и пасивите на предприятието е много съществен въпрос, който винаги е предизвиквал спорове и дискусии сред специалистите, работещи в областта на счетоводната теория и практика. Най – общо оценяването се дефинира като способ с помощта на който се определят паричните суми, с които активите, пасивите и капитала на предприятието ще бъдат представени във финансовите отчети (в т.ч и счетоводния баланс). Поради необходимостта от обобщаване на създадената по счетоводен път информация, всички обекти на счетоводството следва да бъдат оценени в стойностен измерител, който се допълва, където това е необходимо от други измерители – натурални и трудови.

Прилагането на паричния (стойностен) измерител в счетоводството е тясно свързано с една от предпоставките за възникването на отчетността, а именно появата на парите и използването на последните като всеобщ еквивалент. В началния етап от развитието на счетоводството записванията са правени “с римски цифри и на латински език.”1 Впоследствие въвеждането на арабската цифрова система дава силен тласък в развитието на счетоводството тъй като по своята същност представлява “една универсална и изключително удобна форма за представянето на сделките.”2 В този смисъл пишещият тези редове напълно споделя изразеното от проф. Д.Добрев становище, а именно: - “числото като количествен изразител на паричностойностни величини образува крайъгълния камък на счетоводството.”3

Историческите факти сочат, че на етапа на първоначално развитие н счетоводното изкуство са се прилагали различни методи за оценка на имуществото на търговците. Така например в архивите на Франческо ди Марко, известен още като Франческо Датини могат да се открият данни, че имотите (дълготрайните активи) са оценявани по доставната им стойност, като са правени известни отчисления, които днес наричаме изхабяване (амортизация). Стоките, придобити чрез покупка са оценявани по доставната им стойност, като в края на търговската година когато пазарната цена е била по-ниска от отчетната се е прилагало правилото на най-ниска оценка. За разлика от това в други търговски предприятия (например компанията на Бене) стоките се представят в годишния баланс по текущи пазарни цени или по цена на възможната им реализация.4 Възможно е да бъдат посочени и други примери за оценка на активите и пасивите в годишните баланси, но и тези са достатъчни за да се установи, че още в началния етап на развитието на счетоводството съществуват спорове и липсва единомислие по отношение на представянето на активите и пасивите във финансовите отчети.


Материала е изпратен от: Стоян Тончев




Изтегли материала