Сряда, 23- ти Окт.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Счетоводство и контрол

Проблемът за оценката в счетоводството


- Субективна теория, известна още като теория на потребителната стойност. Наименованието “субективна теория” идва от идеята, застъпвана от нейните поддръжници, че дружественото имущество следва да се оценява на балансовата дата според субективната преценка на собственика относно полезността на това имущество за предприятието. Или казано по друг начин активите и пасивите следва да бъдат представени в годишния счетоводен баланс по тяхната потребителна стойност. Наченки на подобен субективен подход по отношение оценката на активите и пасивите могат да се търсят в разбиранията на Бернард Болцано (1781 – 1848), който подържа становището, че субективната преценка на собственика относно оценката на дадено имущество от гледна точка на полезността му за предприятието е реална във всеки един конкретен случай. Тази идея впоследствие е доразвита от Г. Симон, Ле Котре, Х. Рем и др. представители на тази теория. Посочените автори (макар и с някои различия) се обединяват около идеята, че оценката не съществува извън счетоводството и инвентара, а може да бъде изведена от принципите на счетоводния баланс. Тъй като балансът се съставя от името на собственика, то именно собственикът на предприятието е лицето, което следва да определи оценката на дружественото имущество. На тази база представителите на тази теория поддържат становището, че дълготрайните активи следва да бъдат оценявани по доставна стойност, а имуществото, предназначено за продажба по дневните пазарни цени.

- Естествена теория, наричана още теория на костуемите цени. Тази теория е най-близка до съвременните разбирания за оценката на активите и пасивите за целите на представянето им в годишните финансови отчети. Според нейните поддръжници дружественото имущество следва да се представя в годишния счетоводен баланс по оценки не по-високи от костуемите цени (доставната стойност). Нещо повече. Представителите на тази теория възприемат правилото на най-ниската стойност по отношение на онези активи, които са предназначени за продажба и то във вида му, който се прилага и на съвременния етап по отношение годишната преоценка на стоково-материалните запаси.

Като основни представители на тази теория могат да бъдат посочени Фишер, Ф. Лайтнер, Р. Пасов, Л. Батардон и др


Материала е изпратен от: Стоян Тончев




Изтегли материала