Четв, 21- ви Ноември
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Счетоводство и контрол

Проблемът за оценката в счетоводството


За първи път идеята на счетоводния номинализъм, свързан с оценката на активите по тяхната историческа цена е въведена от Фишер. Тази оценка е чисто счетоводна и възниква с цел да бъде противопоставена на възгледите на Коверо, Симон и др., поддържащи схващането за субективността на счетоводните оценки и представянето на имуществото в баланса според субективните виждания на собственика.

Първите опити за теоретично изясняване (от икономическа гледна точка) на проблема за оценката на дружественото имущество и представянето му в годишния счетоводен баланс датират от 20 – те години на миналия век. По същество това са вече разгледаните теории за баланса – теория за динамичния баланс, теория за статичния баланс и теория за органичния баланс. Както вече беше посочено в предходната глава поддръжниците на теорията за динамичния баланс (Шмаленбах, Малберг и др.) застъпват тезата, че основното предназначение на счетоводния баланс е установяването на резултата от осъществяваната дейност. В това свое разбиране представителите на тази теория разглеждат баланса по-скоро като една равносметка за печалбите и загубите, отколкото като способ за представяне на имущественото състояние на предприятието към определен момент. По отношение на “имуществените оценки динамиците са привърженици на теорията за коствените (историческите, б.м. С.С.) цени, но във време на колеблива валута, тези цени да бъдат коригирани съобразно с дневния валутен индекс или с общия индекс на цените на стоките и труда.”6 По отношение на оценките в годишните баланси представителите на теорията на статичния баланс (с малки изключения) възприемат принципа на най-ниската стойност, съгласно който имуществото, предназначено за продажба се оценява по действащата пазарна цена към датата на балансовия ден в случаите когато последната е по-ниска от доставната. Дълготрайните активи следва да се оценяват по доставна цена, като ежегодно се приспада известен процент изхабяване (амортизация).

Специалистите, поддържащи теорията за органичния баланс (Шмид, Папе, Лайтнер и др.) считат, че дълготрайните и краткотрайни активи на предприятието (без паричните средства и вземанията) следва да се оценяват и представят в годишния баланс по т.нар. новодоставна (възстановителна) стойност, по която последните могат да бъдат закупени към момента на съставянето на баланса. Новодоставната (възстановителна) стойност представлява модифициран вариант на пазарната (справедлива) цена като за първи път представителите на тази теория разглеждат преоценъчната разлика като елемент на собствения капитал и предлагат последната да бъде представена в баланса като отделно балансово перо под наименованието стойностни промени.


Материала е изпратен от: Стоян Тончев




Изтегли материала