Сряда, 23- ти Окт.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Счетоводство и контрол

Разходи и себестойност на превозите в транспорта. Фактори и резерви за намаляване на разходите


РАЗХОДИ И СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРЕВОЗИТЕ В ТРАНСПОРТА. ФАКТОРИ И РЕЗЕРВИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ.

1.Икономическа същност и роля на разходите и себестойността на превозите. Разходите на транспортната фирма са стойностен израз на общия размер на вложените ресурси, изплатеното трудово възнаграждение и необходимите средства за произвеждане на съответния продукт, най-често измерван с показателите тонкилометри при товарните и пътниккилометри при пътническите превози или приведени тонкилометри (трафични единици) общо за целия железопътен транспорт. В разходите фокусират много интереси и по своята икономическа същност те са много съществен оценъчен измерител за ролята на производствените фактори и определят какво е тяхното влияние в стойността на произведената продукция. Икономическата роля на разходите се определя, от обстоятелството, че срещу производствената дейност и произведения продукт може да няма приходи и положителен резултат, но винаги има разходи. И затова е естествен стремежа на всеки производител да осъществява тази своя производствено - стопанска дейност с колкото се може по-малък размер разходи. За националните железопътни стопански структури разходите са много сериозен проблем, тъй като този вид транспорт ползва дълготрайни активи с много висока стойност, и е огромен консуматор на гориво -енергийни материали и др. Участва и голям брой персонал, който формира значителни по размер разходи за трудово възнаграждение, социални осигуровки и надбавки върху тях. Когато се оценява какъв е размера на разходите влагани за произвеждането на единица продукция се използва икономическата категория себестойност. Следва обаче да се изтъкне, че по отношение използването на категориите разходи и себестойност няма еднозначни становища и често те се отъждествяват и разграничават. В новите нормативни документи също няма еднозначни тълкувания на същността и съдържанието, на тези две категории. Законът за счетоводството определя себестойността като сумата на основните производствени разходи за производството на даден продукт или услуга, Но не дава определение за същността на показателя, с който се изразяват разходите за единица продукция. По отношение на тези две категории ние споделяме добилото в транспортната икономическа литература, схващане, че с категорията себестойност се изразява размера на разходите необходими за производството на единица продукция. Себестойността на превозите е един от основните качествени показатели за работата и състоянието на железопътния транспорт. В нейното равнище се отразяват качеството на цялата стопанска дейност, техническата въоръженост на работниците, степента на използване на техниката, техническата обоснованост на разходните норми и др. Всяко подобряване или влошаване на стопанската работа, в което и да е било звено на железопътния транспорт дава неизбежно своето отражение в себестойността на превозите. Правилното насочване на ръководството на фирмата към мероприятие, провеждането, на които би допринесло за успешното и икономически ефективно решаване на поставените с плана задачи, може да се постигне само върху основата на задълбочено познаване на теоретическите и практическите проблеми свързани със себестойността на превозите, както и на съществуващите резерви за нейното намаляване. Себестойността в железопътния транспорт за определен вид товар на един тонкилометър, при средно превозно разстояние може да се установи със следната зависимост: Сткм = [1+ Tст х (1+а)] х Сбрткм където: Т е средна тара на вагон ос - тона; Рст - средно статично натоварване на вагон ос - тона; а - коефициент изразяващ отношението на празния пробег на вагона към натоварварения пробег; Сбрткм - себестойност на един бруто тонкилометър - лв; За изчисляване на себестойността на един тон километър при конкретно разстояние, може да се ползва формулата в първа глава. Себестойността на превоза на един тон товар може да се определи по формулата: Cm = Сткм . Lcp където: lcp е средно превозно разстояние, на което се превозва един тон товар. 2. Класификация на експлоатационните разходи в транспорта -икономическа роля и значение, като фактор за ефективността на стопанската дейност. Разходите са твърде много многобройни и разнообразни по своя произход, съдържание, предназначение, конкретна форма и място на проявление. За да се установи обективна отчетност и за да може да се преценява правилно отражението, което едно или друго организационно -техническо мероприятие оказва върху експлоатационните разходи, както и да се упражнява контрол върху целесъобразността на едни или други разходи за експлоатация от голямо значение е тяхното класифициране по определен признак. Това има важна икономическа роля и значение за разкриването на съществуващите резерви за намаляване на разходите. Най-често такава възможност е да бъдат групирани към една и съща или към няколко сродни транспортни операции. Според характера на връзките им с производствения процес а също и в зависимост от начина на възникването и значението им за предприятието, експлоатационните разходи биват производствени (основни) и 204 допълнителни. Към производствените или основните се отнасят онези експлоатационни разходи, които са свързани пряко с превозния процес или са спомагателните производства в транспорта. По същество това са разходи за осъществяване на транспортната дейност и имат ясно изразен технологичен характер. Производствени са например разходите за заплата на производствения персонал, социалните осигуровки към заплатите на същите, горивото за производствени нужди, материалите и др. В зависимост от това, дали са свързани пряко с основното транспортно производство (превозите) или със спомагателното производство в транспорта, основните разходи се подразделят на основни експлоатационни и основни ремонтни. Към основните експлоатационни се отнасят заплатите на локомотивните и превозни бригади, а също и на гаровия персонал, разходите за гориво на локомотивите, за смазочни материали и др. Към основните ремонтни разходи се отнасят заплатите на работниците по техническото обслужване и ремонта на подвижния състав, разходите за материали, гориво, електроенергия и резервни части употребявани в ремонта на подвижния състав и др. Допълнителните експлоатационни разходи не са свързани пряко с производствените процеси, а се извършват във връзка с обслужването им и във връзка с организацията и управлението на железопътния транспорт и неговите експлоатационни поделения. Към допълнителните разходи се отнасят всички разходи за труд на работниците и служителите, разходите за материали в железопътните поделения и звена, осигуряващи организацията, ръководството и контрола по осъществяване на производствения процес. В зависимост от това, дали се отнасят към производството само на един продукт, или са свързани с производството на няколко продукта, експлоатационните разходи се делят на преки и косвени. Преки са експлоатационните разходи, които се използват изцяло към производството само на един вид продукция. Тези разходи се отчитат по начин, който позволява при калкулиране себестойността на продукцията данните за тях да се вземат готови от счетоводството и да се отнасят пряко върху себестойността на изделието, в произвеждането на което те участват. Конкретно в железопътния транспорт преки за товарните превози са разходите за гориво и ремонт на локомотивите, обслужващи товарните влакове, за поддържане и ремонта на товарните вагони и др. Косвени са разходите, които се отнасят към производството на два или повече видове продукция, поради което не могат да бъдат отнесени по счетоводен път пряко към нито един от видовете продукция. Такива в железопътния транспорт са разходите по поддържането и ремонта на железния път и неговите съоръжения, разходите в смесените (товарни и пътнически) гари, разходите за съобщение и сигнализация и др. Разграничаването на експлоатационните разходи на преки и косвени може да се изменя в зависимост от продукцията, към която те се разпределят. Например разходите за поддържане и ремонт на товарните вагони са преки за товарните превози, но за превозите на конкретен товар (нефтопродукти) те се косвени. Преки за превоза на нефтопродуктите са разхода за поддържане и ремонт само на вагон цистерните, с които се превозват нефтопродуктите. Делението на разходите на преки и косвени не трябва да се смесва с делението им на производствени и допълнителни. Разходите например за заплата на кондукторите в пътническите влакове са производствени, а разходите за заплата на административно - управленския персонал в пътническите вагонни депа - допълнителни, но и едните и другите са преки, защото могат да се отнесат пряко към пътническите превози. Разходите за заплата на персонала в смесените гари, макар и производствени, са косвени разходи, както и допълнителните разходи за поддържането на сградите с общо стопанско предназначение. Една част от експлоатационните разходи са в пряка зависимост от обема на превозната работа. Всяко изменение в обема на превозите при равни и други условия предизвиква съответстваща на него промяна и в тези разходи. В железопътния транспорт такива са например разходите за гориво на дизеловите локомотиви, за смазочни материали, за поддържане и ремонт на локомотивите, които при равни други условия зависят напълно от пробега на локомотивите и от извършената от тях работа в бруто тонкилометри. Това са тъй наречените променливи или зависещи от обема на превозите разходи. Друга част от експлоатационните разходи не се намират през даден период в никаква или в почти никаква зависимост от размера на движението, респективно от обема на превозите. Такива например, са разходите за съобщение и сигнализации, за поддържане на земното платно, съоръженията по жп линиите, за разчистване на снегонавеите или наносите от наводнение, за почистване на гарите, за осветяване на гаровите сигнали и др. Друга част от разходите, каквито са например заплатите на техническия персонал на гарите, на административно управленския персонал на жп управления и от експлоатационните поделения на железниците, се намират в слаба, непропорционална зависимост от обема на превозите, поради което се присъединяват условно към групата на постоянните т. е. независещите от обема на превозите разходи. Така например, персоналът на гарите и жп управления не се изменя непрекъснато с изменението на обема на превозите. Той остава неизменен до нарастване на движението в размер който съществуващия персонал не може да обслужи, което налага и увеличението му. Това изменение далеч не е пропорционално, а е много по-малко в сравнение с нарастването на обема на превозите.


Материала е изпратен от: Емил Пенчев




Изтегли материала