Сряда, 23- ти Септ.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Счетоводство и контрол

Разходите като елемент на вътрешнофирменото счетоводство


Разходите, като елемент на вътрешнофирменото счетоводство


1. Концепция за разходите за целите на вътрешнофирменото счетоводство

При финансовото счетоводство разходите се дефинират от гледна точка на изменението на нетните активи на предприятието, докато за целите на вътрешнофирменото счетоводство се изхожда от общото разбиране за разходите, като паричен израз на сумата от ресурси, използвани за определени цели във връзка с поддържането на функциите на отделното предприятие. По отношение на управлението само на оперативната дейност, тези разходи, които се отнасят до дейност, различна от оперативната или за различен от разглеждания период, както и извънредните разходи, се третират като "неутрални".


За характеризиране на разходите в системата на вътрешнофирменото счетоводство могат да се ползват четири величини:


Величини

Модел

Пояснение

Пълни разходи ТС

(Total costs)

ТС(q)= Р.Х(q)

Пълните разходи са произведение на покупните цени на производствените фактори (Р) и тяхното оптимално количество Х(q)

Среден разход сa

(average costs)

са = ТС(q) / q

Разход за единица продукция, определен като отношение на пълните разходи и обема на произведените продукти (q)

Пределен разход сm

(marginal costs)

dТС(q) / d(q)

Разход по производството на една допълнителна единица над достигнатия обем; изразява отношението на нарастването на пълните разходи спрямо нарастването на обема; определя се математически чрез диференцирането на функцията на пълните разходи спрямо обема

Нарастващи разходи

(incremental costs)

ТСq2 – TC q1

Разходите свързани с производството на допълнителна партида от изделия над достигнатия обем


2. Критерии за класификация на разходите

Базисни концепции за систематизирането на разходи се градят върху основата определена от понятията "калкулиране" и "обект на калкулиране".

Калкулирането може да се дефинира в по-тесен и в по-широк аспект. Когато предварително се определи целта на процеса като установяване себестойността на продукта на труда (завършен или незавършен продукт или услуга), се стеснява съдържателната характеристика на понятието. В по-широк аспект, калкулирането може да се дефинира като процес на определяне на разходите за това, за което е желано самостоятелно обособено систематизиране на разходите, независимо дали е продукт на труда, определена дейност или друг обект като клиент, канал на дистрибуция, пазарен сегмент, търговска марка или асортимент от продукти. Обаче и в двата случая следва да се дефинира обектът на калкулиране. Обектът на калкулиране (cost object), като носител на разходите, е признакът - основание за тяхното систематизиране и обобщаване.

Във връзка с количественото измерване на даден обект на калкулиране се прилага конкретна калкулационна единица (cost unit). Калкулационната единица може да се представи в различни измерители: натурални единици (бройки, литри, метри, киловат-час); условно-натурални (тон-километър); повременни (човекочас, моточас, машиночас).

Във връзка със счетоводния анализ на разходите за вътрешнофирмени цели е необходимо да се изяснят следните класификации на разходите:


Приложна сфера на класификацията

Критерии за класифициране


За целите на калкулирането и връзката на разходите с финансовите отчети

  • Според начина на отнасянето на разходите по обекти на калкулиране;

  • Според връзката на разходите с производствения процес;

  • Според завършеността на разходите и значението им за продукта;

  • Според изменението на разходите спрямо обема на дейността;

  • Разходи по дейности


За целите на изработване на решения

  • Според изменението на разходите спрямо обема на дейността;

  • Разходи по дейности;

  • Съответстващи и несъответстващи;

  • Окончателни разходи;

  • Алтернативни разходи.


Материала е изпратен от: Димитър Илиев




Изтегли материала