Вторник, 13- ти Април
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Счетоводство и контрол

Разходите като елемент на вътрешнофирменото счетоводство



За целите на контрола и ре­гулирането на дейността

  • Контролируеми и неконтролируеми разходи;

  • Според изменението на разходите спрямо обема на дейността


3. Класификация на разходите според начина на отнасянето им по обекти на калкулиране

В зависимост от начина, по който разходите се отнасят към даден обект на калкулиране те могат да се класифицират като преки и непреки разходи. Преки (direct costs) са тези разходи за ресурси и дейности, придобивани с цел да бъдат използвани, са конкретен обект на калкулиране. Такива са разходите за основни материали и трудовото възнаграждение на основните работници при производството на определен продукт.

Непреки (indirect costs) са тези разходи на ресурси и дейности, свързани с повече от един обект на калкулиране. Обикновено такива се явяват амортизацията на производствени сгради и оборудване, трудовите разходи за спомагателния и обслужващ персонал .

Понякога преки разходи се третират като непреки, поради тава че е икономически неизгодно да се организира отчитането им непосредствено по обекти на калкулиране. В случая се прилага анализа по зависимостта "разходи-резултат". Възможно е отчитането на даден разход като пряк (например на спомагателни материали) да е свързано със съществено затруднение в регистрирането, измерването и разход по обработката на документи. Същевременно, относителният дял на самия разход в себестойността да е незначителен и неговото приближение да не изменя картината за себестойността на продукта или услугата. В такива случаи допълнителните усилия по отчитане на разхода като пряк не са оправдани от гледна точка на икономическата изгода от създаването на подобна информация и този разход се отнася към групата на непреките.

Разграничаването на разходите на преки и непреки зависи от обектите на калкулиране. Възможно е по отношение на даден обект даден разход да се явява пряк, а по отношение на друг обект - непряк. Например, работната заплата на персонала от ремонтното звено е пряк разход при калкулиране на себестойността на услугите, извършвани от това звено. Същият разход обаче е непряк по отношение на себестойността на няколко продукта, които се произвеждат в един и същи цех, който цех ползва съответните ремонтни услуги.

Преките материали, преките трудови разходи и другите преки разходи (например разходи за наем на машина, която се използва при производството на конкретен продукт) се дефинират като основни разходи (prime costs). Всички останали разходи, свързани с производството на даден продукт или извършването на конкретна услуга, се дефинират като общопроизводствени разходи (таnufacturing overhead). Следователно, като основни елементи на себестойността могат да се посочат:

  • преки материални разходи ххх

  • преки трудови разходи ххх

  • основни разходи ∑ххх

  • общопроизводствени разходи ххх

  • всичко производствени разходи ∑ххх

В счетоводната теория и практика се прилага обобщаването на разходите на пряк труд и общопроизводствените разходи като разходи за преработка (conversion costs).

Въз основа на първичните отчетни документи (лимитни карти, искания за материали, работни карти за отчитане на работното време и изработката) преките разходи могат да се отнесат към себестойността на конкретен продукт или вид услуга. За разлика от тях непреките разходи, за да се включат в себестойността на конкретен обект на калкулиране, трябва да бъдат разпределени на определена база. Отнасянето на разходите обхваща, както проследяването на разходите (отнасяне на преките разходи до обект на калкулиране), така и разпределението на разходите (отнасянето на непреките разходи към обекта на калкулирането).


4. Класификация на разходите според връзката им с производствения процес

От значение при калкулирането на себестойността на продукцията е класифицирането на разходите в зависимост от връзка им с производствения процес. Съгласно този критерий те се подразделят на производствени и непроизводствени разходи.

Производствените разходи (таnifacturing costs) се извършват по повод на производството на продукта или доставянето на услугата. Те биват преки производствени разходи и непреки общопроизводствени разходи (вж. примера по-долу). Непроизводствените разходи (nonmanifacturing costs) включват разходи като:

• разходи по пласмента (distribution costs) във връзка с експедирането на продукцията на клиента;


Материала е изпратен от: Димитър Илиев




Изтегли материала