Вторник, 13- ти Април
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Счетоводство и контрол

Разходите като елемент на вътрешнофирменото счетоводство


  • пропорционални, които нарастват със същия темп, както и обема на дейността;

  • прогресивни, които нарастват с по-бърз темп, отколкото е нарастването на обема на дейността;

  • дегресивни, които нарастват с увеличаването на обема на дейността, но с по-малък темп;

  • регресивни (обратнопропорционални), които намаляват при нарастване на обема на дейността.

Постоянните разходи остават неизменни при определен обхват на обема на дейността за определен период от време. Такива са всички разходи, чиито размер е функция на времето, а не на обема на дейността - като разходи за застраховки, наеми, амортизация, изчислявана на базата на полезния живот на актива по различни линейни и нелинейни методи.

По принцип променливите разходи имат непосредствена връзка с конкретен обект на калкулиране и следователно те следва да се класифицират като преки. Но обхватът на преките разходи на практика зависи от изискването за равновесие на полза и разходи по създаването на информация. Ползата от осигуряваната счетоводна информация трябва да бъде по-голяма от разходите за нейното получаване. Съгласно посочения критерий, променливите разходи се разграничават като:

• преки разходи с теоретическа и практическа непосредствена връзка с обекта на калкулиране (основни материали, трудови разходи за основни производствени работници без гарантирано заплащане);

• непреки разходи с теоретически описуема, но практически трудно и скъпо измерима пряка връзка с обекта на калкулиране (спомагателни материали, електроенергия за двигателни нужди).

Постоянните разходи в по-голямата си част са непреки. Но това не е правило и не трябва да се абсолютизира. Ако например, оборудването се използва за производството само на един продукт, то неговата амортизация е пряк разход. Всеки отделен разход трябва да се класифицира самостоятелно.

Основно изискване за разграничаване на разходите на променливи и постоянни е наличието на икономически обоснована зависимост между тях и обема. При определянето на постоянните разходи се поставя допълнително условие - да се фиксира обхватът на изменяне на обема като реален обем (съответния обхват), т.е. обем, в чийто граници постоянните разходи остават относително константна величина.

Като особена категория разходи могат да се разглеждат полупроменливите (смесените) и полупостоянните (стъпаловидните) разходи. Полупроменливите разходи са тези, които съдържат едновременно и постоянен и променлив компонент. Такива са телефонните разходи, които съдържат постоянен компонент под формата на такса и променлив компонент под формата на заплащане в зависимост от телефонните импулси за периода. Също такива са разходи за заплати при гарантиран минимум и определен процент от оборота след достигане на даден обем дейност.

При счетоводния анализ на разходите се налага да се разграничи постоянния и променлив компонент в полупроменливите (смесените) разходи.

Полупостоянните разходи са друга категория разходи, които са известни още като стъпаловидни разходи. През даден период те са постоянни за определен обем дейност, но нарастват или намаляват с константна сума при достигане на други равнища на дейност. Такива разходи са например разходите за заплати при прилагане на система с прогресивно заплащане на труда според изработката.


7. Класификация на разходите по дейности

Принципно новата характеристика на подхода за калкулиране на базата на дейности „АВС” е свързана с йерархията на дейностите. Тя предполага систематизиране на разходите за дейности по отделни равнища. Общоприетите равнища са:

  • разходи за дейности на равнище единица продукция;

  • разходи за дейности на равнище партида от продукти;

  • разходи за дейности на равнище конкретен вид продукт;

  • разходи за общофункционални дейности по поддръжката на предприятието;

  • разходи по поддръжка на конкретен клиент.

Разходите на равнище единица се извършват по един и същи начин за всяка единица продукция и се изменят пропорционално на обема на производството и продажбите.

Разходите на равнище партида се осъществяват за всяка партида от продукти, независимо от броя на единиците в нея. Такива дейности са: обработката на заявките на клиенти, пренастройката на машините, контролът върху качеството, документирането и изпълнението на доставките, оперативното планиране по ресурсното обвързване на графиците. Тези дейности се изпълняват независимо от броя на единиците в партидата, но се изменят в съответствие с произвежданите и продаваните партиди.


Материала е изпратен от: Димитър Илиев




Изтегли материала