Неделя, 18- ти Август
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Счетоводство и контрол

Развитие на българската счетоводна мисъл от началото на 90 те години на миналия век до наши дни


Развитие на българската счетоводна мисъл от началото на 90 – те години на миналия век до наши дни

Настъпилите в началото на 90-те години на миналия век икономически промени в република България предизвикаха съществени изменения в дейността на редица предприятия, които трябваше да намерят адекватно отражение в системата на счетоводството. Така се постави началото на един труден и изпълнен с предизвикателства процес на трансформиране на българското счетоводно законодателство в съответствие с постиженията на напредналите европейски страни и Международните счетоводни стандарти (МСС). Процесът на реформиране на българското счетоводно законодателство започна още през 1990 година, като бяха подготвени няколко варианта на бъдещия счетоводен закон, който беше приет на 03.01.1991 г. и по същество представляваше първия нормативен акт на икономическата реформа.

Променените обществено-политическия условия в нашата страна, в началото на 90 – те години на миналия век, неминуемо рефлектираха върху българската счетоводна система като цяло и върху счетоводния баланс в частност. На съвременния етап счетоводния баланс се разглежда в два аспекта 1) изясняване теоретичната същност на счетоводния баланс и 2) изясняване ролята и значението на счетоводния баланс като елемент на годишния финансов отчет на предприятието.

По отношение на теоретичната същност на баланса в специализираната литература (най-вече учебници по теория на счетоводството) не е настъпила съществена промяна в становищата на отделните автори. Проф. Г.Генов го дефинира като “способ за икономическа групировка и периодично обобщено отразяване в парично изражение на състоянието на отчетните единици към определен момент.”1 Аналогично становище поддържа и проф. И. Душанов. “Счетоводният баланс е средство на счетоводството, чрез което се обобщават в парично изражение към даден момент и в определен порядък стопанските средства на отчетнообособената единица според техния конкретен имуществен състав и съобразно източниците на тези средства – по произход и целево предназначение.”2 В друга своя публикация същият автор посочва, че “счетоводният баланс е средство на способа балансово обобщаване, чрез което се представя в парично изражение към определен момент и в определен порядък, капиталът на предприятието в неговите две форми на проявления: като имущество и като източник на това имущество, т.е като обективизация и като абстракция.”3 Отъждествявайки способът “балансово” обобщаване с балансовия метод Н. Градев определя счетоводния баланс като “способ за прилагане на балансовото обобщаване при счетоводното изследване и отразяване на имущественото и финансово състояние на предприятието чрез обобщаване и съотнасяне на показателите за състоянието на активите, от една страна, и на показателите за състоянието на собствения капитал и пасивите (привлечения капитал), от друга страна.4 Разглеждайки теоретичните аспекти на счетоводството Тр. Трифонов изяснява същността на способа “балансово обобщаване” на основата на стойностната природа на ресурсите.“ Обоснованото двуаспектно проявление на ресурсите в качеството на им на активи и пасиви, дефинирано като външен израз на двете основни и диалектически взаимосвързани форми на стойността – потребителни и разменни стойности, обуславя възможността за третирането на ресурсите като икономически обекти, намиращи се в перманентно балансово състояние. Диалектическото единство между активите и пасивите на стопанската единица, т.е. диалектическата стойностна природа на обектите на счетоводния анализ, предпоставя съществуването и приложението на балансовото обобщаване като негов изследователски способ.”5 Могат да бъдат посочени и други авторови становища, изясняващи теоретичната същност на счетоводния баланс, но и тези са достатъчни за да се направи извода, че на настоящия етап българските счетоведи (независимо от несъществените различия в техните становища) поддържат традиционното схващане, изразяващо се в разглеждането на балансовото обобщаване като основен елемент на метода на счетоводство, а счетоводният баланс като средство (способ) за прилагане на този метод в счетоводството.


Материала е изпратен от: Златка Станчева




Изтегли материала