Четв, 1- ви Окт.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Счетоводство и контрол

Развитие на българската счетоводна мисъл през периода от 1850 година до началото на 50 те години на XX век


Развитие на българската счетоводна мисъл през периода от 1850 година до началото на 50 – те години на XX век

Както вече беше посочено понятието “баланс” (означаващо равновесие, равенство, равносметка) се употребява още в първото българско ръководство по счетоводство, издадено от братята Стоян и Христо Караминкови през 1850 година в Цариград. В това ръководство не е изяснена теоретичната същност на понятието, а само се говори за една специална книга в която всеки търговец следва да изготвя месечни баланси с цел проверка на записванията по главната книга. Следователно в цитираното ръководство понятието е употребено в смисъл на проверочен баланс (оборотна ведомост) и има контролна функция по отношение на оборотите по счетоводните сметки, открити в главната книга. По отношение на значението на думата “баланс” през този период Г. Георгиев посочва, че в редки случаи тя се употребява в смисъл на остатък или салдо. Същият автор посочва, че в този смисъл понятието “баланс” се е употребявало още в средните векове. “Така например между запазените книги на генуезката банка “Св. Георги” (1408) се намират книгите Bilantum Debitorum и Bilantum Creditorum. Става въпрос за книги от които се виждат салдата по сметките на дебиторите и кредиторите.”1 Други автори посочват, че инвентарната книга служи за “преписване в нея на инвентарите (описите), които всеки търговец е длъжен да съставя при започване на търговията и после в края на всяка следваща година или най-късно в края на всяка втора година.”2 Цитираният автор дава и конкретни предписания относно начина на подреждане на имуществата и дълговете на предприятието с цел по-лесното изготвяне на равносметки. Равносметките (баланси, биланци) се разглеждат като “счетоводни сметки, които се съставят от време на време за да се представи чрез тях по-нагледно и в съкратена форма както общото състояние на търговския капитал (Равносметка относно активите и пасивите), така и следствието от търговските операции (Равносметка относно печалбите и загубите).3

Българските счетоведи от края на XIX и първата половин на XX в. отделят значително повече внимание на понятието “инвентар” отколкото на понятието “баланс.” За това до голяма степен допринасят и действащите по това време нормативни актове, регламентиращи счетоводството на предприятието. Така например стария търговски закон регламентира, че всеки търговец е длъжен, при започване търговията си, да състави инвентар (опис) на всичките си недвижими имоти, вземанията и дълговете, количеството, наличните пари и останалите си имоти, както да обозначи и стойността на отделните имоти, като при това състави и равносметка за отношението на актива към пасива4. Аналогичен текст има и в Закона за търговските книги5 - в инвентарната книга търговецът е длъжен при започване на търговията и в края на всяка търговска година да опише подробно актива, пасива и капитала на предприятието си и да ги изложи по заглавие на съставните им части във форма на равносметка (баланс). Понятието “инвентар” има латински произход и означава опис на вещи. Следователно инвентарът представлява пълен опис на количествените и стойностни параметри на притежаваните от предприятието активи и пасиви към определен момент. Процесът на съставянето на инвентара се нарича инвентаризиране (инвентаризация).6 Активите (имуществените части, вземанията и др.) и пасивите (дълговете) се писват последователно, като законодателството съдържа конкретни предписания относно тяхната оценка към момента на съставяне. Чистото имущество (собственият капитал) на търговеца се посочва отделно в края на инвентара под формата на рекапитулация и се получава като разлика между активите на предприятието и неговите дългове.7 Счетоводният баланс се разглежда като следствие (повторение, резюме) на инвентара, като се посочва и основното различие между баланс и инвентар: балансът изразява активите, пасивите и капитала в обобщен систематизиран, вид, докато инвентарът представлява подробен списък (опис) на всички активи, пасиви и капитали на предприятието.


Материала е изпратен от: Георги Петров




Изтегли материала