Следователно в конкретния пример платения в повече данък от 75 лв. от първата до четвъртата година (общо 300 лв.) не е разход за данък, защото в крайна сметка той не се плаща на държавата, а се възстановява обратно чрез приспадането на общата разлика от 2,000 лв. с данъчен ефект от 300 лв. за последните две години.
По подобие на горния пример нека разгледаме и пример за обратно проявление на временни разлики:
Актив който е компютър с срок за амортизиране по данъчния закон за 2 години ще се използва от предприятието значително повече време – 4 години. Стойността му на придобиване е 4,000 лв.
-
І-ва година
ІІ-ра година
ІІІ- та година
ІV-та година
Общо
Счетовод-ни квоти
1,000
1,000
1,000
1,000
4,000
Данъчни квоти
2,000
2,000
-
-
4,000
Разлика
(1,000)
(1,000)
1,000
1,000
0
Данъчен ефект
(150)
(150)
150
150
0
При втория пример предприятието ще намалява облагаемия си резултат в данъчната декларация през първите две години, поради това че счетоводната амортизация е по-ниска от разрешената за данъчни цели. Данъчния ефект ще бъде с 150 лв. по малък текущ данък. В третата и четвъртата година обаче предприятието ще увеличава облагаемия си резултат с 1,000 лв. и фактически ще върне обратно на държавата тези 300 лв., които е спестило от първите две години. Това показва, че спестения данък в първите две години е реален и окончателно платим данък в рамките на полезния живот на актива. Следователно той е разход за данък и трябва да се признае като такъв по приетия подход.
Проявлението на временните разлики е в различни области и по поводи посочени в данъчния закон. За тяхното счетоводно установяване се ползва “балансовия метод на задълженията”, при който се съпоставят данъчни и счетоводни (балансови) стойности на активи и пасиви, а не разходи и приходи с техния данъчен размер. Понятията които се използват са следните:
Данъчна основа - стойността на един актив или пасив, която е допустима за данъчни цели и се определя според данъчните правила за признаване на активи или пасив.
Данъчен разход или приход - общата сума при определяне на нетната печалба или загуба за периода по отношение на текущите и отсрочени данъци.
Временни разлики - разликите между счетоводната (преносната, балансовата) стойност на един актив или пасив, установени по счетоводните правила и данъчната му основа.
Временните разлики биват два вида:
а) облагаеми - от тях ще произтекат суми, с които ще се увеличи облагаемия резултат през бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива ще бъде възстановена или погасена – това се разликите по втория пример;
б) намаляеми - от тях ще произтекат суми, с които ще се намали облагаемия резултат за бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или погасена – това са разликите по първия пример.
Материала е изпратен от: Костадин Стамов
Изтегли материала