Събота, 22- ри Февруари
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Български език и Литература Други

робство, политически гнет, социална


Личността, животът и творчеството на Ботев могат да бърат изразени с една дума: борба. Борбата на Ботев се диктува от епохата в която живее. Най-общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална несправедливост.

Ботевата поезия утвърждава идеята за човешкия подвиг и безсмъртието на един народ за свобода и правда. Ботев има един копнеж- борбата и една мечта- свободата.

Във време на робство мисълта за борба изпълва съсзнанието на поета. Пътят към свободата е борбата срещу робството. Тя е залог за бъдещето. Красив и възвишен е идеалът за свобода- народна и общочовешка, а действителността, която заобикаля ботевия герой, е угнетяваща. Борбата единствено ще донесе свобода и човешко щастие.

Идеалът на Ботев- свободата разжда непримиримостта на неговия лирически герой към робството не само у нас, а и по света, във всичките негови форми на проява- робство национално, социално, духовно. В съзнанието на поета революцията е могъща стихия, буря, след която ще изгрее ведрото слънце на свободата. Ботев гори от нетърпение час по скоро да се хвърли във вихъра на борбата и в стихотворението си “На прощаване” направо изповядва:

“ ... та сърце, майко, нетрае

да гледа турчин как бесней

над бащино ми огнище...”.

Бунтовната непримиримост го подтиква към действие. Дава му самочувствие. “На прощаване” е вдухновена поема на подвига и саможертвата, на вярата в безсмъртието на борците и народа. Саможертвения подвиг на героя се извършва “горе”, на скалите- едно художествено пространство, което съчетано с белия цвят (“ бели ми меса по скали”) символизира красотата на геройчната смърт и безсмъртието на героя. Земята- “черната”, свързана с пространственото измерение “долу” и с акцентуването на черния цвят (“черни кърви”, “черна земя”), символизира тленната смърт, която е победена от безсмъртието на геройчния дух.

След тежката битка въображението на поета рисува нова, ярка и радостна картина на победното завръщане, на свободата. Картината е народна, с български колорит, редуват се възторг и топлота радост и светли полети. Едва след трудната битка героят има право на проста човешка радост- да прегърне либето, да види майка си. Възторгът не угасва до края, но остава съзнанието, че по пътя е “страшен” но “славен”. Само по пътя на борбата бунтовникът може да изпълни дълга си към Родината. И нищо друго не му е нужно:

“ ... стига ми тая награда

да каже нявга народът

умря сиромахът за правда,

за правда и за свобода...”.

С този силен финал Ботев убедително успява да внуши мисълта, че в жертвеността за свободата се крие най-великият човешки подвиг, че в това са красотата и смисълът на човешкия живот, че само свободата може да бъде мерило за човека.

В стихотворението “Борба” Ботев безпощадно осъжда всички явления и личности на аморалната социална действителност, които са му безкрайно чужди. Това е свят на физическо изтребление и ограбвене в който богадството диктува общественото овъжение и е основен критерий доколко са стойностни дадена личност и нейните дела:

“Богат е, казва, па го не пита

колко е души изгорил живи

сироти той е ограбил

и пред олтара бога измамил

с молитви, с клетви, с думи лъжливи”.


Материала е изпратен от: KOSTADINKA PEZHEVA




Изтегли материала