Събота, 7- ми Декември
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Български език и Литература Други

Санчо Панса – носител на народната психология


Санчо Панса – носител на народната психология


В романа на Мигел де Сервантес ”Дон Кихот” двата главни образа са изградени чрез пародийно изображение. Външният им облик е карикатурен. Облеклото, физиката им, видът им, снаряжението, конят и магарето, които яздят, възрастта им – всичко е пародия на истинския рицар и неговия оръженосец.

Посланията на великата творба на Сервантес не биха били постигнати без образа на верния оръженосец на Дон Кихот – Санчо Панса. Той е необходим на автора, за да бъде допълнен типажът на рицаря. Но Санчо е всъщност необходимата половинка на Рицаря на печалния образ. Противопоставен на него, в края на романа той се оказва еднакъв с господаря си.

Образът на Санчо Панса съчетава двете страни на човешката природа – духовните и материалните стремления. Той е и обобщен образ на испанското селячество. Неговата практичност, предпазливост и страхливост, привързаността му към обикновените земни удоволствия – хапване и пийване, здравият му разум са реални черти на селянина. Санчо е ведър оптимист, носещ в себе си въпреки своята необразованост мъдростта на народа. Бъбрив и любопитен, с чувство за хумор, той често коментира създалите се ситуации с мъдростта и добродушието на обикновения човек. Речта му е изпълнена с пословици и поговорки, а в житейската му мъдрост се отразява изстрадалата през вековете устойчивост и философско спокойствие на народа. Той е щастлив човек, който е готов да приеме всичко, което му поднесе съдбата, затова с лекота приема предложението на Дон Кихот и въпреки множеството изпитания и препятствия неотлъчно го следва до края. Здраво стъпил на земята, оръженосецът се опитва да предпази своя господар всеки път, когато болното съзнание на идалгото ги отвежда в рицарския свят, но никога не с е отказва да го следва въпреки тежките последствия. Санчо е щастлив човек, който живее в хармония със себе си и с околния свят. Задоволява се с даденото и приема това, което му поднася живота. Но неусетно възвишените идеали на безумния идалго въздействат върху него и облагородяват духа му. Здраво стъпилият на земята прагматик в края на романа уверява своя господар в съществуването на рицари, защото извисилият му се дух е приел мечтата на Дон Кихот за тържество на доброто над злото като своя, защото всеки човек носи в сърцето си копнеж към добро и справедливост.

Високопарния стил на рицаря има своя коректив в лицето на Санчо. Колоритния оръженосец действа като силата на гравитацията в техния дует: без него безумният идеализъм на Рицаря на печалния образ просто би умрял от глад.

В сложните връзки между двамата са стаени капризите в човешките взаимоотношения. Санчо проявява ту загриженост и обич, ту присмех и дори предателство спрямо господаря си, който от своя страна ту го хвали и благославя, ту го ругае и проклина. С течени е на времето обаче и двамата чувстват остра нужда един от друг – те представляват съвършената романна двойка.


Материала е изпратен от: Минчо Христов




Изтегли материала