Реферати
Счетоводен анализ на материалните запаси
1. Цел и задачи на счетоводния анализ на материалните запаси
Материалните запаси (inventories) в едно предприятие обхващат: готова продукция и стоки; незавършено производство; материали и запаси, които се изразходват в производствения процес или при предоставянето на услуги.
Счетоводния анализ на материалните запаси се свързва с:
- планиране на нуждите от материали, т.е. кога, къде и какви материали се изискват, кой може да даде ход на процеса по тяхното доставяне;
- определя кога да се купува и колко;
- преценява към кого да се направи заявката;
- определяне на оптималния обем на производствената поръчка;
- съхраняване на материалините запаси по начин, позволяващ лесен достъп до тях и придвижване, правилно съхраняване и опазване;
- осигуряване навременно отпускане и изписване;
- остойностяване на потреблението на материални запаси.
Целта на счетоводния анализ на материалните запаси е да се осигури необходимото количество материали, незавършено производство и готова продукция на необходимото място и по необходимото време без да се допускат загуби поради неправилно заявяване, съхраняване и отпускане. Всяко предприятие трябва да има точно установена процедура, която да позволява осигуряване на материали към момента, към който са необходими. Ако даден артикул е стандартен, за него може да се поддържа гаранционен запас. Гаранционният запас осигурява постоянна наличност и представлява буферен запас. В случайте, когато запасът достига критично равнище, следва да се задейства автоматична процедура за нова поръчка. Заявката за доставка е искане към съответно предприятие да достави определено количество на договорирани дати и цени. Системата на заявяване трябва да е съобразена с времето, необходимо на доставчика да осигури материала.
Системите и методите на доставката на материали са изключително разнообразни. Възможно е сключването на дългосрочни договори на фиксирана цена, договори с клаузи за преразгреждане на цената, ориентация към закупуване при най-благоприятни условия.
При инвестирането на средства в материални запаси могат да възникнат два основни проблема:
- създаването на материални запаси, които превишават стопанските потребности и водят до допълнителни рискове и разходи;
- създаване на материални запаси, които не задоволяват производствените потребности на предприятието.
За да се избегнат тези две крайности, необходимо е да се установи оптималния рамер на доставяните материални запаси.
2. Определяне на оптималния размер на доставката на материали
Целта на управлението на материалните запаси е да се минимизират разходите по тяхното формиране и поддържане при даден обем дейност. Съществуват два основни метода при решаването на този проблем:
- анализ по метода на класификация „АВС”;
- математически модел за определяне на оптималния обем на доставката.
В основата на първия метод е заложено разграничаването на материалите по степен на важност. В зависимост от относителния дял на разходите за отделните видове материали, в общите разходи на материали те се подразделят на три групи: А, В и С. Важно е да се състави опис на използваните материали и да се посочи тяхната стойност. След това тези, които са с общи разходи над 70% се класифицират като запаси от група А, тези с над 15% като запаси от група В, а останалите като запаси от група С.
За материалите с висока стойност се отделя повече време за анализ и управление. Като примерни процедури могат да се посочат следните:
- за материалите от група А се определят точно размера и момента на поръчката. Установява се строг контрол и регулиране на запасите;
- за материлите от група В се определя оптималния обем на поръчката и момента на следващата заявка (променливите величини се пресмятат на тримесечие или шестмесечие). Осигурява се контрол върху запасите и своевременно установяване на измененията в използването на материалите;
- за материалите от група С не се прави предварителен разчет. Проверката на наличните запаси се извършва обикновено едни път в годината.
Материала е изпратен от: Ганка Колева
Изтегли материала
