Петък, 25- ти Септ.
Referatite.org е архив от реферати, курсови и дипломни работи,

казуси, теми, есета и всичко необходимо на ученика и студента
ХИТОВИ РЕФЕРАТИ
Начало / Реферати / Икономика Счетоводство и контрол

Счетоводен анализ на зависимостта между разходите, обема и печалбата


Счетоводен анализ на зависимостта между разходите, обема и печалбата


1. Анализ по зависимостта „Разходи-Обем-Печалба”

Като участници в управлението на предприятието, трябва да можете да обясните какво ще се случи, ако разходите неочаквано се повишат или обемът на продажбите се намали. На подобни въпроси би могло да се отговори като се приложи анализът по зависимостта „Разходи-Обем-Печалба” (Cost-volume-profit analysis). Това е систематичен метод за обяснение на връзката между промените в обема на дейността, промените във величината на общите приходи и разходи и финансовия резултат. За целта се прилага следния модел за определяне на печалбата:


Финансов резултат (печалба или загуба)


=

Приходи от продажби


-

Променливи разходи


-

Постоянни разходи



Методът изразява базисна икономическа зависимост, което му придава основополагащ характер. Същевременно, като всеки абстрактен модел, той се свързва с редица предположения и ограничения, показващи неговите несъвършенства при отразяването на реалността. Като базови предположения могат да се посочат следните:

- възприема се, че всички разходи са разграничени като постоянни и променливи;

- възприема се, че постоянните разходи са неизменни при всички разглеждани равнища на дейността;

- възприема се, че променливите разходи се дефинират като правопропорционални на обема на продажбите;

- възприема се, че цените на продуктите са неизменни;

- възприема се, че цените на доставяните ресурси не се променят;

- възприема се, че изменението на приходите спрямо продажбите има линеен (пропорционален) характер;

- възприема се, че обемът на продажбите е единствения фактор, който влияе върху величината на разходите и приходите;

- възприема се, че асортиментната структура на производството е постоянна;

- възприема се, че остатъците от материални запаси не се променя и тяхната себестойност се калкулира по променливи разходи.

Целта на анализа по зависимостта „Разходи-Обем-Печалба” е да се установи какъв е бил финансовия резултат, ако обемът на дейността се промени. Тази информация е от значение за управлението, за да се определи онзи обем дейност, при който приходите покриват извършените разходи, както и да се прогнозират резултатите от производството в бъдеще. Анализът се отнася за краткосрочен период, определян обикновено като годишен, през който резултатите са ограничени от наличния капацитет за оперативната дейност и разходите са ясно разграничими като променливи и постоянни.


Анализът по зависимостта „Разходи-Обем-Печалби” дава възможност да се преценяват базисните ситуации, като:

- обем на дейността, при който финансовият резултат е нулев – нито печалба, нито загуба;

- възможна печалба или загуба при различни равнища на дейност;

- необходим обем дейност за реализиране на желана печалба;

- влияние върху финансовия резултат на промените в конкретни фактори, като постоянните разходи, променливите разходи, продажната цена, обема на продажбите и предлагания асортимент.


В основата на анализа е проследяването на промените в печалбата при разгръщане на дейността. В процеса на организиране на едно производство се извършват неизбежни разходи, като заплати на административния персонал, наеми, застраховки, амортизации и други, без да се реализират приходи. Изброените разходи са с условно постоянен характер. В процеса на дейността възникват разходи за продукта (материални, трудови, непреки производствени разходи), една част от които са с постоянен характер, а друга с променлив. С продажбата на създадените продукти и услуги започват да постъпват приходи. Към определен момент получените приходи се изравняват с общата сума на извършените разходи, при което финансовият резултат е нулев – нито печалба, нито загуба. Именно този обем дейност, при който приходите и разходите се уравновесяват е известен като критичен на продажбите (критична точка). Посоченият показател може да се изрази във физически единици или в стойност по бюджетни или по отчетни данни, както следва:


Измерители

Периоди


Във физически единици

В стойност

По данни от бюджети

Физически критичен обем по бюджет

Стойностен критечен обем по бюджет

По данни от отчети

Физически критичен обем по отчет

Стойностен критичен обем по отчет


Критичният обем на продажбите се определя при прилагането на три базисни метода:

- алгебричен метод;

- метод на средния пределен доход;

- графичен метод.


2. Алгебричен метод за определяне на критичния обем на продажбите

При алгебричния метод за определяне на критичния обем на продажбите се изхожда от базисното равенство:

(1) TR – TC = NP, където: TR (total revenue) – общи приходи;

TC (total costs) пълни разходи;

NP (net profit) – печалба.

Общите приходи TR, от своя страна, могат да бъдат изразени като произведение на обема на продажбите q (quantity of units produced and soled) и продажна цена p (selling price).

(2) TR = p.q

Пълните разходи представляват сумата от постоянните разходи FC (total fixed costs) и променливите разходи VC (total variable costs).

(3) TC = FC + VC

Като константна величина, постоянните разходи не са функция на обема:

(4) FC = a

За целите на анализа променливите разходи се разглеждат като пропорционални:

(5) VC = b.q, където: b – коефициент на пропорционалност или променлив разход за единица.

След заместване в (1) получаваме:

(6) p.q- (a + b.q) = NP

Това е базисното равенство при анализа по зависимостта „Разходи-Обем-Печалба”. На основата на посоченото равенство може да се изследва влиянието върху финансовия резултат на промяната на следните фактори:

- продажна цена;

- променливи разходи;

- постоянни разходи;

- обемът на продажбите.

На основата на посоченото базисно равенство (6) се определя и критичният обем на продажбите във физически единици. Както бе посочено, критичният обем на продажбите е този, при който финансовият резултат е нула. Той обикновено се бележи с qbe и от равенство (6) във физически единици може да се изрази като отношение на постоянните разходи за периода и разликата между цената за единица p и средния променлив разход b:

(7)

Пример:

Предприятие произвежда продукт „А” при следните данни за производството и продажбата за следващата година:


Продажна цена

72 лв.

Среден променлив разход

36 лв.

Постоянни разходи за периода

1 260 000 лв.

Очакван обем на продажбите

80 000 единици


По данните по-горе, физическият критичен обем се определя, както следва:

единици

Освен във физически единици, критичният обем на продажбите може да се изрази и в стойност, като критични приходи от продажби TRbe. Могат да се приложат няколко подхода за изразяване на стойностния критичен обем:

Първи подход: Чрез заместване в равенство (2) се изразява стойностния критичен обем, като произведение от физическия критичен обем qbe и продажната цена за единица p.


Материала е изпратен от: Руслан Петров




Изтегли материала