Реферати
Навяхването
Навяхването на глезена представлява преразтягане или скъсване на някои от връзките му.
Връзките за леко еластични здрави ленти от съединителна тъкан, чиято роля е да стабилизират ставата отвън, да поддържат нормалното положение на костите едни спрямо други и да ограничават движенията в ставата в нормалния обем.
Глезенът е особено предразположен към навяхване поради малкия размер на ставата и силите, които действат в нея при ходене, бягане и скачане, особено върху неравна повърхност. Когато ставата се навехне, разтегнатите или скъсани връзки губят изцяло или част от стабилизиращата си функция и ставата става нестабилна, движенията в нея се увеличават ненормално много, може да се наруши нормалното взаимно разположение на костите.
В зависимост от тежестта на увреждането, навяхването на глезена се разделя на три степени:
I степен: глезенът е болезнен, но налице е минимално засягане на връзките и функцията на ставата.
II степен: налице е средно по тежест засягане на връзковия апарат и ставата е до известна степен нестабилна (хлабава, несигурна)
III степен: една или повече връзки са скъсани и глезенната става е много нестабилна.
Навяхването на китката представлява увреждане на връзките на китката. Китката е съставена от много кости и няколко стави между тях.
Всяка една от връзките, които поддържат тези стави и кости, може да бъде увредена и да се получи навяхване на китката.
Счупването
Счупването или пукването на дадена кост се нарича фрактура. Под счупвания на глезена се разбират фрактурите на трите кости, съставящи глезена:
-тибия или големия пищял: това е по-голямата от двете кости на подбедрицата, разположена от вътрешната страна
-фибула или малкия пищял: това е по-малката от двете кости на подбедрицата, разположена от външната страна
-талус или скочната кост
В долните си краища с разширенията, които образуват (виж структура на глезена в т.1), двете кости на подбедрицата образуват "арка", която възсяда скочната кост. Така се формира глезенната става.
Счупванията на глезена са едни от най-честите травми. При травма на глезенната става основната задача на лекаря е да прецени дали има счупване или не. Често това е невъзможно без извършването на рентгеново изследване (рентгенова снимка).
Счупванията на глезена (както и на всички останали кости) могат да бъдат открити и закрити. Открити са тези счупвания, при които е налице рана и счупените костни фрагменти са в контакт с околната среда. При тях рискът от инфекция на костта е много голям.
Под счупване (фрактура) на китката се разбира пукване или счупване на някоя или някои от костите на китката. В състава на китката влизат осемте кости на китката и двете кости на предмишницата (радиус и улна).
Най-често счупванията в областта на китката се наблюдават при младежи, практикуващи спортове, предполагащи голям брой падания и при възрастни хора, където предразполагащ фактор се явява остеопорозата (състояние, свързано с намаляване на костното вещество и промяна на строежа на костта, може да бъде свързано с възрастта или да бъде болестно състояние).
Материала е изпратен от: Донка Желева
Изтегли материала
