Допълнително задължително пенсионно осигуряване – тук съществуват два фонда, които са универсален и професионален пенсионен фонд (УПФ и ППФ). Тук средствата се наследяват ако определен социален риск се сбъдне на осигуреното лице.;
Допълнително доброволно пенсионно осигуряване – лична справедливост.
Здравното осигуряване бива два вида:
-
Доброволно здравно осигуряване – дружества за ДЗО;
-
Задължително здравно осигуряване – НЗОК.
Осигурителния риск безработица отново може да бъде два вида а именно доброволно и задължително.
Основоопределящият принцип в СО е солидарността. При задължително и при доброволното осигуряване се използват два различни принципа:
-
Разходно – покривен принцип – използва се при задължителното осигуряване. При него средствата, които се получават през текущия месец от работниците се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери.;
-
Капиталов принцип – тук средствата се натрупват по индивидуални партиди на осигуреното лице.
-
Същност на СО – система за обезпечаване на населението при настъпване на определен социален риск;
В практиката съществуват различни определения, на различни автори. Някои от тях са:
-
Проф.Кацаров – осигуряването е най висша форма за обезпечаване на населението, на професионални групи и на отделни лица срещу случайни, по единично взети непредвидени, но в своето масово настъпване, статистически оценени събития, които пораждат щети или парична нужда на засегнатия индивид.
-
Доц. Здр.Георгиев – СО е съвкупност от социални и икономически отношения, които се пораждат при образуване, управление и разпределение на специален фонд.
-
Нено Павлов – СО е механизъм за акумулиране и разпределение на парични средства в полза на бенефициента по повод на настъпили осигурителни рискове.
Разлика между СО и Застраховането – СО се различава от Застраховането по спецификата а рисковете, които могат да възникнат.
- фискални финанси – Държавен бюджет
- нефискални финанси – застраховане, социално осигуряване и банково дело
Характерно за задължителното държавно осигуряване е т.н. „Морален договор” между поколенията. Изходната му точка е тълкуването на приходно-разходния принцип като форма на издръжка чрез СО-те доходи на предходното поколение от осигурителните вноски на сегашното поколение. Същността на зависимостта от гл.т. на издръжката на живота е обратна, а именно че предходното поколение е издържало сегашното преди то да навлезе в полето на труда. Това означава че то е извършвало инвестиции, които би трябвало да му се възстановят.
Материала е изпратен от: Стоян Маринов
Изтегли материала